Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

„Зимата през Средновековието“, Цочо Бояджиев, издателство „Изток-Запад“, 2023 г.

Каква е връзката между зимата и нощта? И двете са някакво „друго“, даже „обратно“ време на човешкия живот. В изящното си изследване „Зимата през Средновековието“ проф. Цочо Бояджиев го доказва безспорно и задълбочено, следвайки културологичния метод, вече познат ни от мащабния му труд „Нощта през Средновековието“ (2000 г.). Разликата е, че този път той е избрал друг подход. „Зимата през Средновековието“ е изградена във вид на фрагменти, което не само че не накърнява целостта на книгата, а напротив кондензира съдържанието, придавайки му особена плътност и свежест. Два подстъпа към голямата тема за „другостта“ през Средните векове и за идеята за „далечност“, скицирани още в книгата му „Loca remotissima. Студии по културна антропология на Европейското средновековие“ (2007 г.).

И тъй, какво се случва през зимата, която, както е известно, през Средните векове минава за „мъртъв сезон“? Много, наистина много неща. Вярно, суровият климат през онази епоха сковава човешките дейности през дългите зимни месеци. Ала не е ли тъкмо това потвърждение на библейския текст, че човекът е осъден на този свят с мъка и пот на лице да изкарва насъщния си (срв. Бит. 3:17-19)? И щом е така, нима това не реабилитира зимата, стига да сме в състояние правилно да разчетем този божествен код? Ако прибавим към всичко това и факта, че Христос се е родил през зимата, наистина има над какво да се замислим.

Тези библейски подсказки са важни, тъй като реабилитират мразовитите и привидно безполезни месеци от годината, навявайки ни мисълта, че „нищо не е напразно у Бога“. Следователно зимата като такава е важно време. И тя в живота на средновековния човек има своята натоварена със смисли репрезентативна система, към която изследването на Цочо Бояджиев ни предлага ключове.

Първо, студът е изпитание. Анонимната хроника на Парма от тринайсетото столетие и големите френски хроники от петнайсетото столетие изобилстват с примери за това. Има тежки зими в Парма, продължаващи от ноември почти до април, когато снегът е толкова висок, че човек не може дори да зърне другиго от отсрещната страна на улицата. А през януари 1408 г. в Париж хронистът е даже принуден да спре да записва – мастилото и писецът замръзвали след изписването още на първите букви. В края на януари снегът започнал да се топи, но ледените блокове разрушили дървения Пон Ньоф и залели всичко около „Нотр Дам“. Пороят отнесъл дори мелниците на парижкия епископ.

Второ, суровата зима е климатично явление, но и литературен топос. Тя просто трябва да бъде такава. В средновековна Европа пролетта и есента нямат статута на самостоятелни части от годината, от значение единствено са лятото и зимата. А те, подобно на деня и нощта, задават устойчивата бинарна схема на противоположностите – на жизненото благоденствие и връхлитащото злощастие. Затова и всичко за зимата е казано в баладите на Йосташ Дешан, поета на Стогодишната война, на които Цочо Бояджиев се спира специално. През зимата човек се отделя от света и се затваря в себе си. Студът, снеговете и болестите правят всичко да изглежда неприятно, това е сезонът на меланхолията и самотата: „В този селски дом съм в обсада. / Вие можете да я свалите. / Пиша стихове от досада. / В този селски дом съм в обсада“.

Цялото това средновековно светоусещане превръща зимата не само в реален сезон, но и в метафора за човешката участ и за съдбата на универсума. Сближаването на зимата със старостта става от само себе си и меланхолията се засилва. Ала докато срещу наближаването на старостта сме безсилни да сторим каквото и да било, то в сатирични френски стихове от петнайсети век ни се подсказва през януари „да се топлим край огъня и да пием от две чаши“. Мизерията на старостта неминуемо включва в себе си бедността, докато зимата може да бъде борена „с гръб към огъня и корем към масата“, нещо, към което Йосташ Дешан добавя и още важни съвети – „дърва за огрев, топли дрехи, подобаваща храна и… избягване на къпането и бръсненето“. Така поне е в утопията за зимата през Европейското средновековие, описана в книгата на Цочо Бояджиев.