Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

Греди Асса, „Пътувания“, 27 февруари–2 май 2024 г., СГХГ

В юбилейната изложба по случай своята седемдесетгодишнина Греди Асса представя портрети, пейзажи, различни произведения, състоящи се от фигуративни и от нефигуративни мотиви, композиции, сътворени по импулси и инвенции, следствие на многобройни обиколки по света (сред които посещения в Италия, Франция, Испания, Куба, балканските страни, Исландия, Китай и т.н.). Те свидетелстват за това, че пътуванията на художника са колкото топографски „премествания“ в пространството, простиращи се на различни географски дължини и ширини, толкова и погледи и интроспекции навътре, към себе си, към родовите корени и към родовата памет (да си припомним митологемата и образа на „скитника евреин“).

Творбите на Гради Асса трудно могат да бъдат систематизирани и подведени под конвенционалните тематични и сюжетни класификации или да бъдат тълкувани през призмата на традиционната жанрова координатна мрежа. Основната причина за това е обстоятелството, че техният характер се обуславя не от интерпретациите на предметно-фигуративната диференциация и подредба на видимата реалност, а от водещото интелектуално-поетично, интуитивно-емоционално и в известна степен „притчово“ начало, дълбоко заложено в самата сърцевина на творческия акт. Именно то формира ядрото на произведението и често комбинира образните съставки в някаква неведома сплав. Изобразителните и абстрактните елементи живеят на платното или на листа, споени в единство помежду си. Като правило художникът отправя към зрителя многообразни намеци и „подсказки“, загатнати и често недоизказани, нюанси на мисълта и на чувството, които оставят достатъчно пространство за доизграждане на образа в процеса на неговото възприемане. В същото време те запазват определен дълбоко скрит, притаен „енигматичен“ остатък. Изпълнени с маслени бои, пастел, акварел, в литография, с различни рисунъчни материали, опусите му притежават едно общо свойство – те са естетически и художествено пълноценни и завладяващи в еднаква степен както широката публика, така и изкушения ценител.

Греди Асса е всепризнат майстор на рисунката и на живописта. Неговото творчество е сред най-солидните и най-красноречивите доказателства за жизнеспособността и за перманентната актуалност и значимост на онези „традиционни медии“, които въпреки всички заклинания и пророчества не бяха деактуализирани от стремителното навлизане на новите форми в съвременния свят на изкуството.

Първичният, често спонтанен и директен пластически изказ, оформен чрез линия, щрих или петно, изключителното чувство за тон и за цвят, всичко това свързано в композиционно цяло наред с иконографските съставки, с фигуративните мотиви на творбата, се явява онова необходимо условие, което придава естественост, жизнена сила, привлекателност и пластическа убедителност на изказа.

Не отчужденият и дистанциран поглед „отвън“, не хрониката или фактографията, а дълбоко преживеният и пронизващ съзнанието и подсъзнанието на автора диалог с натурата, с културата, с историята и с бита на съответния регион, съставляват автентичното съдържание на неговите творби. Спрямо всяка една страна и цивилизация Греди Асса демонстрира способност за индивидуален, субективен и в същото време в известна степен надличностен „културологичен“ образен прочит, дава свободен, спонтанен и добре премислен израз на художническата си реакция. В творбата този отклик се визуализира и се опредметява в специфични мотиви, интерпретирани директно от натурата, в метафори, както и в нееднозначни символни образи.

Какви са източниците на вдъхновение при създаването на неговите творби? Многобройни и най-различни – светът около нас в неговото безкрайно многообразие; природата, спрямо която засвидетелства почти „пантеистично“ усещане и възприятие; непосредствените сетивни впечатления от конкретни предмети, форми, фигури и субстанции; многопластовите културологични реминисценции и асоциации; емоционалните спомени и преживелици; натрупаните исторически препратки; дебрите на подсъзнателното; мечтанията, сънищата и богатото поетично въображение.

Живописта на Греди Асса като правило се характеризира със своеобразно колоритно сфумато. Композиционните закономерности, неафишираната динамика на отношенията фигура/фон в картината и в рисунката обикновено се проектират в своего рода цветова, формална и тонална дифузност, при която имаме разнообрази взаимопрониквания и „кръстосани“ взаимодействия между контури, петна, щрихи и различни пластически конфигурации в пространството на творбата.

Особено внимание заслужават свободните зони, изпълващи значителни пространствени планове в някои платна. Тези зони са сякаш пронизани от някакъв ефирен, леко тониран, разреден и подчертано тънък пигментен слой. Художникът третира „пустотата“ в картината не просто като незапълненост откъм предмети, фигури или материални субстанции. В случая е налице определена аналогия с далекоизточното, в частност с традиционното китайско изкуство, където тази специфична пластическа категория съставлява един от фундаменталните, основополагащи естетически и художествени постулати на тушовата живопис. „Пустотата“ съдържа във все още външно непроявена „потенция“ бъдещото развитие и материализацията на образа. По този начин композицията се явява необходимо условие за проявата на определен тип взаимодействия между среда и предметни форми. Тази стилистична доминанта придава своеобразна пластическа „пулсация“ и вътрешна динамика на изображението.

Поначало Греди Асса е живописец на изискания, фин колорит. Полихромното/монохромното начало е разгърнато в максимално широк спектър на конкретни решения. Художникът умее да подбере всеки път въз основа на спецификата на конкретната задача точните и подходящи изразни средства (линия, щрих, цвят, тон, вальор, петно). В съвкупност те съставляват основата на пластическите „маси“, които доизграждат окончателната форма на произведението. Пред очите ни образът сякаш се ражда постепенно в резултат от обработката на една „раздиплена“, феерична цветна материя, съставена от множество тонове, степенувания, преливания и „контактни“ зони.

При желание бихме могли да определим стила на художника или неговия персонален маниер като специфична проява на един своего рода лиричен експресионизъм. Такива особености като движението на ръката, импровизационното начало, спонтанния пластически изказ, често оставящ боята да потече свободно надолу по платното вследствие на гравитацията, са само част от персоналната стилистика на Греди Асса. Едновременно с това в някои творби виждаме реминисценции и препратки към живописта на художници като Хаим Сутин, Жул Паскен или Хуан Миро, без да говорим за преки или косвени влияния. Става дума най-вече за определени съзвучия, аналогии. Същевременно в някои творби прозира откритият поглед към света и към себе си. Непосредствената и простодушна искреност при извайването на дадена форма в смисъла, който Пикасо например влага в това, върви понякога ръка за ръка с онова, което наричаме наив. Получава се нещо на пръв поглед странно – зрялата „умъдреност“, натрупана през годините, не влиза в противоречие с първичната, „незамътнена“ чистота на изказа. Изкуството и художническият опит му помагат да поддържа в себе си непрестанно възобновяващата свежест и непосредственост на впечатленията и на усещанията, които оплодяват въображението.

Пластическото му творчество е изпълнено с метафори, оставя у зрителя усещането за някаква неопределеност на художественото послание. Далеч сме от поуки, дидактика или категоричност на окончателните изводи. Пребиваваме по-скоро в обширното пространство на поетичните асоциации. Много рядко имаме възможност да реконструираме или да „преведем“ на вербален език онова, което художникът желае да сподели с нас. Като правило образът се „разчита“ и се възприема непосредствено, емоционално и до голяма степен зримо-интуитивно.

Реализацията се простира в много широк диапазон – от панорамния обхват до фрагмента. Всичко около нас и вътре в нас представлява интерес за художника. Виждаме неочаквани, оригинални и далеч не тривиални пространствени планове и ракурси. С няколко линии и щрихи той изгражда търсената артистична атмосфера, която „обвива“ и през чийто „филтър“ сякаш прозира даденият мотив (независимо дали става дума да природен фрагмент, фигура или предмет). Свободно изградената, но винаги балансирана композиция има за цел да спои различните пространствени зони и планове, в резултат на което имаме усещането за органика и за цялостност. Греди Асса е усвоил уроците на модерната живопис, без това да му е попречило да развие в пълнота собствения си пластически идиом.