Войната на консерваторите. Разговор с Виталий Мански
„Парадоксът е, че Путин бе измислен от либералната част от обкръжението на Елцин, но либерализмът в Русия е такъв – либералите не са либерали, демократите не са демократи“, казва режисьорът Виталий Мански в интервю на Виолета Цветкова
Един от най-влиятелните съвременни кинодокументалисти Виталий Мански бе за втори път гост на София Филм Фест. Той ръководи журито на документалния конкурс на фестивала, но представи и новия си филм „Източният фронт“ (продукция на Латвия, Украйна, Чехия и САЩ), заснет съвместно с Йевхен Титаренко. Камерата проследява отчаянието и вярата на група млади мъже, осигуряващи първа помощ на фронта от началото на войната на Русия срещу Украйна.
„След 24 февруари 2022 г. трябваше да си отговоря на няколко въпроса. Правилно ли е да продължа да се занимавам с авторско документално кино? Може би е нужно да направя нещо с ръцете си в помощ на Украйна – би донесло повече полза. Доколко изобщо е актуално документалното кино при толкова голяма трагедия? Тогава като спасител при мен дойде Женя Титаренко, който от 2014 г. служи в батальона „Хоспиталиери“, и донесе материал, заснет на първа линия. И разбрах, че все пак днес е нужно да се прави кино“, казва Мански.
Вече на 60 години, той е роден в Лвов, дълги години живее в Москва, преди да емигрира със семейството си в Латвия. Най-известните му филми са за тримата последни руски лидери: „Горбачов. След империята“, „Елцин. Другият живот“, „Путин. Високосна година“, „Свидетелите на Путин“ и „Горбачов. Рай“.
Преди три години разговаряхме за кино, за пандемията и за политиците. Горбачов си отиде, пандемията изчезна, но има война, Тръмп се е устремил към Белия дом, а Путин си осигури възможност да е на „трона“ чак до 2036 г. – в какъв свят живеем, Виталий Всеволодович?
Живеем в реален свят, който в определен смисъл сами създаваме. Вярно, Тръмп отново е близо до Белия дом, но аз често пътувам до Америка, включително в малки градчета в Тексас, и още преди три години видях знамена по някои къщи, които приветстваха хипотетичното завръщане на Тръмп начело на държавата. Той има свой електорат – в света живеят хора, за които консервативните идеи са нещо много важно и жизнеутвърждаващо, някаква форма на представата им за добро и зло. При Путин историята е малко по-различна, но бих казал, е от същата опера. За разлика от Тръмп, той не използва електоралните процеси, а просто завладя властта. Към днешна дата всъщност не е легитимен президент на Русия, защото промяната на конституцията е противозаконна. Още повече че е направена от действащ президент. Ако след това изменение някой друг бе заел поста чрез избори, то бихме могли някак да сме юридически сдържани към този факт, но сме свидетели на абсолютна фалшификация. И всичко това е възможно, включително и защото по-голямата част от населението на Русия е убедена, че консерватизмът е най-прогресивната форма за политическото, икономическото и нравственото съществуване на света.
Какво би станало, ако консерватизмът победи в глобален мащаб? Бих казал, че този въпрос е към всекиго от нас, но на първо място е към историците, даже не към тях, а към археолозите, които ще трябва да се справят с руините след краха на цивилизацията. Защото консерватизмът, разбира се, ще я унищожи. Той винаги е унищожавал цивилизации. Винаги! Във всички времена! Може би е дошло време за поредния крах на човешката цивилизация, но мащабът вече е друг.
Войните се случват не защото на власт идват либерали или демократи, а защото консерваторите се стремят да си запазят властта. Войната е инструмент на консерваторите. И ако Тръмп дойде отново на власт с обявяване на миролюбива политика, тоест „ние не участваме във войни“, неучастието на Америка във войни ще означава предателство спрямо Украйна. А какво означава предателство спрямо Украйна? Означава загуба на Украйна. А какво означава загуба на Украйна? Означава загуба за Европа, защото побеждавайки Украйна, Путин, разбира се, няма да спре. Още когато започна войната, той ясно и честно обяви своите цели: излизане от НАТО на всички страни, които преди това са били част от Варшавския договор. Ако не ме лъже паметта, България беше част от него и по някакъв начин също ще бъде цел на възраждащата се руска империя. И би станало така, че Тръмп и неговата „миролюбива“ политика ще доведат до краха на Източна Европа. Това е пряката връзка с идването на власт на консерваторите.
И означава едно-единствено нещо – кошмар!
Да, така е, но всеки може всекидневно да се бори срещу това. Всеки ден, докато си отидем от този свят. Докато всеки от нас е жив, дори да страда от смъртоносно заболяване, може да се бори. Има инструменти за такава борба.
Има инструменти, но всеки може да се бори, ако пожелае…
Така е, но именно там е ролята на артиста. Той е своеобразна камбана – като тази, която бие за теб. Човекът на изкуството трябва да бие своята камбана и да буди, да събужда обществото, да не му дава да заспива някъде в собствената си ежеминутна наслада. Да показват хоризонти – това е задачата не само на хората на изкуството, но и на големите личности въобще, когато им се налага да се изказват за политиката. Това е задачата и на големите политици – да чертаят хоризонти, а не да вдигат граници (напр. мексикански), предполагайки, че една ограда ще спаси някого от нещо. Подобни огради не създават нищо друго освен напрежение и войни.
Вашата камбана са вашите филми. В „Путин. Високосна година“ заснехте първите му дни като президент – неуверен, плах, не знае дори какво да прави с компютъра на бюрото си, но на ваш въпрос отговаря, че за да има бъдеще, държавата трябва да бъде реорганизирана. Някой тогава знаеше ли как Путин планира реорганизацията на Русия? И всичко, което се случи от 2000 г. досега, беше ли със съгласието и участието на руския народ?
Струва ми се, че в онзи момент дори самият Путин не е знаел какви са собствените му перспективи. Това незнание все пак се е основавало на голямо уважение към руския народ, същото, което днес той окончателно е загубил. Сега Путин изобщо не отчита руския народ като фактор. Гради политическата си доктрина, без по никакъв начин да има предвид съществуването на населението на Руската федерация. Преди четвърт век дори не е предполагал колко безволев, безпредметен и податлив ще се окаже руският народ, както и колко лесно ще се даде да бъде употребен от Путин. Все пак тогава той най-вероятно предполага, че политическата му кариера е ограничена в рамките на два конституционни мандата. Мислел си е навярно, че ще е вече над 50 и ще трябва да измисли какво да прави по-нататък. Но още в средата на първия си мандат, когато без никаква съпротива се разправи и със свободната преса, и с властта по вертикала, а и върна символите на съветската власт (химна, флага на съветските въоръжени сили), без да среща каквато и да било съпротива по пътя си, на него му става пределно ясно, че няма причина да се лишава от тази власт. Защото никой не предявява никакви претенции към него, а никой не би влязъл в битка с него, защото той отстрани легалните инструменти за подобна борба. А как обществото да защити своята чест, свободните медии, електоралните процеси…
Няма как, след като всичко това е унищожено.
Точно така. Самият Путин знае, че вторите избори всъщност са първите, които печели, защото прекрасно разбира, че през 2000 г. и дума не можеше да става за изборен процес. Той по-скоро зае мястото на Елцин след неговото официално изявление по въпроса за приемника му в президентството. През 2004 г. това вече бе забравено от много хора, а в България вероятно и не сте знаели, че Путин не допусна на изборите останалите основни лидери. Вместо председателя на комунистите Зюганов участва почти неизвестен функционер; вместо Жириновски отиде едва ли не неговата охрана. Тоест Путин обезглави предизборната кампания, за да не би някой да му окаже каквато и да било видима съпротива. Винаги е бил слаб човек. Неговата сила е единствено в силовите структури, в армията, в тайните служби и в постоянно променящата се конституция, даваща му все повече и повече авторитарни права като президент на Русия.
„Съдбата на монарсите не ме вдъхновява да повтарям нещо подобно“, казва Путин пред вашата камери. А всъщност се държи именно като монарх. Израз на какво е това?
Отново ще се върна на началото на неговото властване, когато той не беше напълно самостоятелен и в голяма степен изпълняваше написаната му роля. Това даже не беше роля, а както сам казваше, беше нещо, което е смятал за важно да чуят хората, които бяха провели „кастинга“ за ролята на приемника. Просто за да няма конфликти с тях. Парадоксът е в това, че Путин бе измислен от либералната част от обкръжението на Елцин, а не от консервативната. Но знаете ли, либерализмът в Русия е такъв – либералите не са либерали, демократите не са демократи…
Разговаряме ден след терористичния акт в Москва и сме свидетели на друг парадокс – светът съчувства на един агресор, каквато е Русия днес…
Трудно е да не съчувстваш на невинни жертви – това е естествено проявление на човека. Безусловно. Но според мен преобладаващата част от всички, които сега изразяват съчувствието си към невинните жертви на терористичния акт, през последните две (всъщност са вече десет) години не са проявявали подобно отношение към хората, загиващи в Украйна. По тази причина намирам това съчувствие за доста избирателно. А когато е избирателно, то вече не е съчувствие, а по-скоро е подкрепа за държава агресор. С други думи, на тези хора аз не вярвам.
Днес Виталий Мански работи по два филма. Единия снима в Лвов, заглавието му е „Време за полет“ и разказва за „мирния“ живот в тила на войната. А с втория обикаля света, за да разкаже как хората свикват с войната, как издигат на пиедестал военната техника, около която се разгръща… киносюжетът на иначе безсюжетния филм. На раздяла режисьорът написа вместо автограф: „Всичко е реално!“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук