Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Новата книга на Боянка Арнаудова носи непретенциозното заглавие „Кратка история на операта. От Монтеверди до Моцарт“ (том I, издателство „Лист“, 2023 г.). Но кратка ли е наистина „Кратката история“? Бих я нарекла по-скоро „Богата история на операта“. Защото елегантната, стилно оформена корица (Милена Вълнарова) обгръща внушителен том от 670 страници, в които се разстила пътят на оперното изкуство от неговото зараждане до края на XVIII век. В седемте обемни глави, вътрешно разделени с множество конкретизиращи, образни и интригуващи подзаглавия, хроникалният разказ започва от древногръцкия театър, трубадурите, литургичната драма, ренесансовия пасторал и мадригалната комедия, флорентинската Камера и dramma per musica – в I глава, за да достигне до „В началото бе „Орфей“ на Клаудио Монтеверди“ (II глава) и бароковия Седемнайсети век в следващите две глави, с достиженията на оперните школи в Италия и „Дворцовият музикален театър на XVII век“ във Франция, Англия и Германия. Осемнайсетият век е разгледан в V и VI глава с акцент върху Хендел, Рамо, комичната опера, „просяшката опера“ в Англия и „Великия реформатор – Кавалерът Глук“. А последната мащабна част е посветена на „Волфганг Амадеус Моцарт. Свободният дух на гения – герой в трагикомедията на живота“. Със задълбочени музикалнодраматургични анализи на най-значимите за дадена епоха опуси – от пастурела от ХIII в. „Игра за Робен и Марион“ на Адам де ла Ал, „Орфей“ на Монтеверди, „Дидона и Еней“ на Пърсел, „Юлий Цезар“ на Хендел, „Кастор и Полукс“ на Рамо, „Орфей и Евридика“ на Глук до обширното разглеждане на естетиката, философията и драматургичните особености на Моцартовите „Отвличане от сарая“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“.

Но заедно с представянето на конкретни творци и произведения, авторката разстила и богата панорама на обграждащата ги среда. „Убедена съм, че драматургията на една опера (оперета, балет, мюзикъл) не може да се анализира и тълкува независимо от мирогледа и влиянието на социума и от интелектуалния живот на авторите ѝ – затова въвеждам и много нови подтеми, свързани с обществено-политическите, философско-естетическите и музикално-историческите особености на времето, прибавям още данни за житейската съдба, опита, таланта, въображението, новаторството и художествените постижения на композиторите“ – пише в своя предговор Боянка Арнаудова.

Такъв поглед към летописа на европейската опера се появява за първи път в българската литература за музика. Неслучайно тази книга се ражда именно от перото на Боянка Арнаудова – общопризнат експерт в сферата на оперното изкуство, като резултат от нейната многолетна изследователска и педагогическа работа[1]. Книгата би била полезна за всички изучаващи музикалната история, а със своя увлекателно леко течащ текст и ясен език е привлекателна и за широкия кръг интересуващи се от съдбата на оперния жанр през вековете.

„Това, което в миналите години съм се опитвала да внуша в своите лекции и публикации, е неумиращото величие на операта – жанр, който винаги надживява и модното, и хулите, и презрението на привържениците на т.нар. чиста музика. Защото в операта си дава среща всичко, родено от човешкото въображение, тя е творение на всички музи. Чрез нея можем да се докоснем до божественото, но и да слезем в ада, да бъдем в действителността и да летим към небето, да се възхитим на човешката душа и да мечтаем; да изпитваме различни емоции – да съчувстваме, да се страхуваме, да обичаме и да страдаме, да умираме и да се възраждаме, да падаме и да летим…“ – завършва въведението към книгата си проф. Боянка Арнаудова.