Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Флоренция, специално за списание „Култура“

Ренесансовият „Палацо Строци“ във Флоренция е домакин на мащабната изложба „Анселм Кифер. Падналите ангели“ (22 март–21 юли). Тя ще остане паметна със своята цялостност и изчерпателност в представянето на творчеството на един от най-значимите съвременни художници

Анселм Кифер е роден през 1945 г. в Германия. Учи право и романски езици, после живопис в академиите във Фрайбург и Карлсруе. От 1971 г. до преместването си във Франция през 1992 г. работи в Оденвалд. Още в първите си работи за Третия райх и Втората световна война той се насочва към темата за паметта и историята. Разкрива следвоенната идентичност на Германия, прекъсва мълчанието за близкото минало, използва пародия, преобръща цитати и митове.

Става международно известен през 1980 г., когато заедно с Георг Базелиц представя Западна Германия на 39-ото венецианско биенале. През 90-те години преминава към сравнение между източния и западния свят – идея, родена от пътувания и лични преживявания в Индия, Азия, Америка и Северна Африка. Появяват се елементи, напомнящи за месопотамската архитектура. В творбите му има ясни препратки към пейзажите на Южна Франция с изображения на съзвездия и слънчогледи.

Няколко години след преместването си в Баржак, Франция, открива студио, днес част от фондацията му „Есхатон“, създадена през 2022 г., то е отворено за обществеността. Същата година Кифер се завръща във Венеция, където успоредно с Биеналето представя в Двореца на дожите серия картини, вдъхновени от писанията на италианския философ Андреа Емо.

Настоящата експозиция е замислена от художника като пряк диалог с пространствата на „Палацо Строци“ – неговите зали и ренесансовия двор. Чрез 25 стари и наскоро създадени произведения, както и чрез сборна инсталация от 60 платна с различни размери, се разкрива многопосочното творчество на Кифер, което обхваща живопис, скулптура, инсталация и фотография.

Отправна точка е новата над седем метра висока творба „Падането на ангела“ (2022–2023), изложена в двора, за да въведе посетителите в темата. Известният откъс от Апокалипсиса за битката между архангел Михаил и падналите ангели е метафора на борбата между доброто и злото. В контекста на отвореното към небето пространство на двора на „Палацо Строци“ картината разглежда връзката между духа и материята.

Темата за падналите ангели продължава в първата зала с монументалната картина „Луцифер“ (2012–2023). Паднал в бездната разбунтувал се ангел и остро и заплашително оловно крило на самолет, което стърчи от масата материал. Разруха, хаос и опустошение. Падение на човечеството и предупреждение за война.

В цикъла „За Антонен Арто“ (2023) Кифер се позовава на „Хелиогабал или коронованият анархист“ (1934) – книга на френския художник, актьор и драматург Антонен Арто за римския император Марк Аврелий Антонин, известен като Хелиогабал. Той се опитва да наложи култа към Ваал – бог на слънцето, като държавна религия, но е убит и се превръща в символ на крехката власт. Второто голямо платно „Непокореното слънце Хелиогабал“ (2023) е със светещ златен фон и гигантски слънчогледи. Кифер припомня езическите празненства за победата на светлината над мрака.

В тези картини се появяват слънчогледи и змии – символи, постоянно присъстващи при Кифер. Змията е също така алегория на регенерацията, благодарение на способността да сменя кожата си. Така се загатва и за способността на художника и творчеството му да се обновяват. Слънчогледът е растение, свързано със слънцето, но и със земята. Освен това Кифер винаги е почитал Ван Гог, на когото като юноша посвещава творби и един текст.

Художникът заявява, че „живописта е философия“ и това личи от трите големи творби, представени за първи път в „Палацо Строци“. „Атинската школа“ (2022) препраща към Рафаело и фреската му във Ватиканските музеи. „Преди Сократ“ (2022) създава нещо като родословно дърво на предсократовите философи. В „Аве Мария“ (2022) са представени философи както преди, така и след Сократ. Темата за философията се повтаря и в голямата дърворезба „Градината на философите“ (1997–2011).

Вниманието привлича и серията витрини, които художникът използва още от края на 80-те години на миналия век. Те създават защитена и контролирана среда за поместените в тях материали, а в същото време подсилват темите за отчуждението и изолацията в творчеството на Кифер. Стъклото на витрините действа като мембрана, тя, както обяснява авторът, „е по някакъв начин полупропусклива кожа, която свързва изкуството с външния свят в диалектическа връзка“.

Кулминация на изложбата е инсталацията „Облъчени картини“ (1983–2023). Внушителната селекция от 60 творби изцяло изпълва стените и тавана на една от най-големите зали. Направена е специално за експозицията, с големи огледални повърхности в центъра на пространството. Наранените и обезцветени от радиация „облъчени картини“ навеждат към размисъл за крехкостта на живота и силата на изкуството. Маслени бои върху платно, шеллак и плат са само част от материалите, използвани за създаване на смущаващото усещане за разрушение и разпад.

Друга основна тема в изложбата е митологията, лична и колективна, която Кифер интерпретира чрез предишните си творби и преработва в различни материали, теми и композиции. В „Рейн“ (1982–2013) си припомня детството и връзката с реката, символ на цяла Германия. В „Към неизвестния художник“ (2013) се отъждествява с фигурата на „неизвестния художник“, претърпял репресии и цензура или забравен от историята. Класическата митология присъства в „Дафне“ (2008–2011) и „Немезис“ (2017). Известната нимфа, заплашена от Аполон, и богинята на наказанието и отмъщението са представени като рокли в стил ХIX век, от смола и гипс. Идентичността на фигурите е внушена чрез клони и камък вместо глави. В „Аве Мария, кула от слонова кост“ (2017) главата на произведението е купчина люлеещи се кули.

Изложбата завършва със специален раздел, посветен на известната серия „Героични символи“ (2009) – четири снимки, отпечатани върху олово. Това е предпочитаният от твореца материал, ценен както заради своята ковкост и пластичност, така и заради връзката с алхимията благодарение на метаморфната си природа.

През 1969 г. Анселм Кифер се е снимал на различни европейски места, окупирани от германската армия по време на Втората световна война. В офицерската униформа на баща си от Вермахта, той възпроизвежда поздрава „Хайл Хитлер“. Този жест на нацисткия режим е очевидна провокация към най-новата история на Германия.

За да припомни несигурността на човешкия живот и преходността на времето, както и да демонстрира значението на поезията в творчеството си, художникът завършва с написани на стената стихове на нобелиста Салваторе Куазимодо: „Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И ненадейно пада вечерта“.