Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

„Необходими са време, подготовка и нагласа, за да се възприеме съвременното изкуство, при новаторски изложби се случва и да няма продажби.“ С галеристките от „Ракурси“ Румяна Йонева и Росица Чушева разговаря Мариана Първанова

На 18 май една от водещите софийски галерии – „Ракурси“, става на двайсет години. За частна галерия това е достолепна възраст, която „доживяват“ малцина в този бранш, защото в кризи „оцелелите“ се броят на пръсти. Но на „Ракурси“ сякаш ѝ е дадено да остане винаги млада, защото се специализира в модерно и съвременно изкуство. Заедно с това галерията не загърбва и добрата класика. С двете галеристки, Румяна Йонева и Росица Чушева, разговаряме за „подводните камъни“ в тази толкова капризна професия.

Как ще отбележите 20-годишнината от създаването на галерия „Ракурси“?

За да отбележим тази специална дата, поканихме скулптора Павел Койчев. Ценим го високо като автор и винаги сме искали да го представим при нас, но през последните десетилетия той създава предимно инсталации и мащабни проекти на открито. В галерията ще покаже ранни работи в бронз от началото на 90-те години.

Как се роди идеята за създаване на галерията?

Създадохме галерия „Ракурси“ през 2004 г. като нов етап в дейността ни и продължение на откритата през 1996 г. от нас галерия. Целта ни беше да изградим жизнено пространство със своя идентичност като място за изложби, събития и срещи между творци и публика. Идеята ни беше да показваме модерно и съвременно изкуство на водещи в своята област художници, както и на млади автори, в началото на своя творчески път, да работим по собствени проекти, да представяме българско изкуство в чужбина.

Срещата между двете и основаването на галерията беше съдбовна за нас – интересите и целите ни се обединиха и създадохме и обикнахме тази галерия. Буквално ѝ се посветихме.

За двайсет години с какви илюзии се разделихте?

Много добър въпрос, макар че не сме имали илюзии. Галерията работи на високи обороти, представили сме над 350 изложби. Необходимостта на всеки две или три седмици да се организира нова изложба, да се привлекат публика, клиенти, медии, да се отрази, да се заснеме е много изтощително. Може да се каже, че се простихме с илюзията, че това е спокойна и лежерна дейност, но такова по-скоро е впечатлението на околните, защото виждат само резултата от работата.

Двайсет години са много за една частна галерия. С какви предизвикателства се сблъскахте?

Когато основавахме галерията, не сме си представяли, че ще празнуваме двайсет години. За времето, в което живеем – толкова динамично и променящо се, с толкова кризи и изпитания, това е наистина много дълъг период за галерия. Най-голямото предизвикателство за нас е да балансираме между ценното за нас и търсенето на пазара, защото ние сме частна галерия и се самоиздържаме. Трудните моменти са свързани предимно с финансовата страна. Необходими са време, подготовка и нагласа, за да се възприеме съвременното изкуство, и когато представяме новаторски изложби, се случва и да няма продажби. Затова търсим и други начини на финансиране – чрез работа по проекти, в които включваме и художници, куратори.

Какво ви помогна да оцелеете?

Обичаме работата си и се наслаждаваме на това, което правим. За нас е много ценно, че можем да подбираме изложби и теми, чувствителни и значими за съвременния човек. Поддържа ни чувството, че това, което правим, има смисъл, защото публиката на галерията е наистина многобройна и се увеличава. Идват и много млади хора. Работата с авторите, срещата с ценителите е мотивираща за нас. Андрей Даниел веднъж ни каза: „Вие стоите от слънчевата страна на живота“. Малко е нескромно, но наистина в галерията човек се чувства добре, средата е позитивна и това е изключително предимство за всяка работа. Това, че сме две, също ни помага, защото в случаите, когато едната се почувства демотивирана, другата запазва присъствие.

„Ракурси“ е галерия за съвременно и модерно изкуство, но когато започнахте преди двайсет години, ви помним като галерия, която показваше класически и утвърдени автори (помним вашите изложби за Ивановден), с такава насоченост бяха и търговете на галерията. Този ход от какво беше продиктуван – за да се наложите ли?

В началото контактите ни бяха предимно с утвърдени и автори от средното поколение. Изложбите за Ивановден наистина бяха голям стимул за развитието на галерията, защото интересът към личностите и творчеството на представяните автори беше огромен. Но от самото начало показваме и млади, навлизащи автори. За нас определящо е посланието, което носи тяхното изкуство. От 2005 г. започнахме активно да каним и чуждестранни автори, а по-късно направихме няколко изложби на български художници в чужбина – в Германия, Белгия, Ирландия, Гърция и Великобритания.

Аукционна къща „Ракурси“, която основахме през 2008 г., носи същото име, защото ние сме част от основателите и екипа ѝ, но тя е различна като организация и дейност – провеждане на търгове на произведения на изкуството. Това надгради нашия опит, защото изисква наблюдаване на тенденциите на пазара на изкуството, движението на цените, рисковете, нагласите на колекционерите и локалното отражение на глобалните процеси. Това беше следващ етап в нашето развитие.

Класическите автори по-лесно ли се продават от съвременните? В каква посока се движи пазарът?

Има художници, чиито произведения рядко излизат на пазара на изкуството, и съответно интересът към тях е голям. Например работи на Борис Георгиев, Бенчо Обрешков, Давид Перец, Жорж Папазов, Никола Танев и др. Доста хора купуват изкуство с цел инвестиция. Има периоди, в които се търсят произведения на определени класически автори, но после следва отлив. Нашето впечатление е, че пазарът се променя, все повече се търсят съвременни автори, защото творчеството им засяга въпроси, които вълнуват съвременния човек. Увеличават се хората, които следят и купуват млади автори, но все още тези колекционери са малко.

Една галерия трябва да се издържа от продажбата на произведения на изкуството. Как намирате баланса между комерсиалното или продаваемото изкуство и качественото, но непродаваемо?

Стремим се да не допускаме компромиси и да показваме стойностно изкуство. Трябва да има отговорност за това, което се представя, защото галериите имат и възпитателна функция, формират средата. В последните години се възползваме от възможностите за финансиране на Националния фонд „Култура“ и Столичната община и развиваме проекти с маркетингова насоченост, които са с дълготраен ефект за галерията и позволяват представяне на нови за нашата среда автори и изкуство. Те ни дават финансова сигурност и повече свобода за действие. Работили сме и по европейски програми.

През изминалите години сте били „откриватели“ и сте отворили врати на нови автори, които сега са добре познати. Има практика на Запад галеристите да представляват отделни автори и те да излагат само при тях. В България това възможно ли е?

Това е нормална практика при един добре функциониращ пазар на изкуството и ние я подкрепяме. Някои от авторите, с които работим, излагат само в нашата галерия в София, но нямаме договори за ексклузивно представяне, тъй като това е трудно приложимо за нашите условия.

Как се развива у нас съвременното изкуство?

Изкуството се развива по своя вътрешна логика, според средата, традициите, виждането на художниците. В този смисъл е трудно да се сравняват галериите и музеите в България и извън нея. Важно е всеки да носи свой характер, изкуството, което се показва, да е автентично, а не да следва определени линии и моди, защото така се обезличава. Младите художници са освободени, космополити и смели, имат достъп до информация, до обучение в чужди университети, до галерии, до участия във форуми и това е добре.

Смятате ли, че трябва да има промяна в законодателството за частните галерии?

Хубаво би било държавата да подкрепя творците и галериите, например с приемането на закон за меценатството, който да поощри пазара на изкуството. Но тъй като за това се говори от много години без резултат, едва ли можем да очакваме скоро нещо да се случи. Необходимо е да има добра воля и ясна идея какво да се направи от страна на държавата в подкрепа на изкуството.

Румяна Йонева е магистър по изкуствознание и по икономика. Росица Чушева е с дългогодишен опит като галеристка от началото на 90-те години. През 1996 г. двете създават първата си галерия, а през 2004 г. основават „Ракурси“. Представили са над 350 изложби, работили са с над 120 съвременни художници. Сред младите автори, на които галерията дава път, са Велико Маринчевски, Георги Георгиев-Jojo, Димитър Труканов, Калия Калъчева, Константин Костов, Цветелина Стефанова, Явор Боянов и др.