Тъмни пространства, драматично осветление, ритуали, тела, тотеми, видеа… Няколко изложби в рамките на около месец предложиха на софийската публика преживявания, в които да вплетат всичко: древност, извънвременност, временност, а в крайна сметка нещо средно между вечност и съвременност. Преплетени в различна степен с екология и социални проблеми.

„Това не е историческа изложба, не е антропологическо изследване, а е художествена рефлексия напред и назад във времето, пресътворена в образи, сенки, фрагменти, определени изображения и обекти“, казва в интервю кураторът на една от тези изложби. И парадоксално, това може да се отнесе без проблем към всяка от тях.

„Всичко, което остава“ (20 януари–8 февруари 2025) на Биляна Токмакчиева, с куратор Гергана Минкова, превърна пространството на галерия „Доза“ в черна пещера, в дъното на която провесени като в кланица обекти напомнят останки от живи същества. Създават усещане за древност, за ритуални жертвоприношения, със следи от кръв, с атмосфера на тайнственост, с духа на загадъчни прокоби, които изискват безпрекословно подчинение. Ритуалите винаги са сериозни, както знаем, подчинени на знайна или незнайна висша сила, която – някъде там – диктува цикъла на живота, травмите и страданията. Както и тяхната неизбежност, доколкото всички сме съпричастни към тях така или иначе.

Тази съпричастност художничката осъществи и с пърформанса си „Баптизъм“. Тайнствено осветена, подобно на магьосница, тя потапяше парчета конопен плат в котле с горещ восък и ги раздаваше на публиката. Автор на звуковото оформление и към изложбата, и към пърформанса е Ив-Кристиян Ангелов. Имало е и концерт с негово участие.

В изложбата е заложена и „социално-политическата тематика, по-конкретно опустошението на войната, което става все по-сурово в наши дни“, пише в кураторския текст. Тази нейна страна не достигна до мен обаче. Може би защото въпросът какво ще остане след мен/нас е по-скоро в плана на извечния цикъл на живота и смъртта. Докато войната рязко го прекъсва за жертвите – и тук търсенето на смисъл, дори само във въпроса, ми се струва невъзможно.

Важно ми се струва да отбележа, че Биляна Токмакчиева е следвала политически науки преди да учи живопис в Художествената академия.

А следващата изложба в галерия „Доза“ – „Времето полепва по стените“ (11–22 февруари 2025) на Красимир Терзиев и Цветелина Христова е „белязана“ до голяма степен от културологията. Той е интердисциплинарен художник, тя е изследовател и преподавател, като и двамата имат докторска степен по културна антропология.

Пространството на галерията е по-светло, по стените се редуват яркоцветни фотоси на разрухата в Аквапарк Бачиново в Благоевград. Там времето и природата, също ярко оцветена, вземат своето в изоставените съоръжения. Есеистичен филм в дъното на залата показва още гледки от разрухата, до него бял разпадащ се шезлонг се явява като „веществено доказателство“ за нея. Темата е за споделения ни живот, в който „мимолетното ни настояще се изписва като стенографски бележки върху материалността на бетона, стоманата, тухлите и стъклото“. Оттук и названието на изложбата: „Сега, когато тази подредена темпоралност на функционалността е преустановена, времето полепва по стените като кал – тежко и инертно“.

Текстът към изложбата разглежда и причината за разрухата в Аквапарка: „През 2005 г. общината сключва 30-годишен договор за концесия с частна фирма. Този договор захранва мечтите за просперитет и потоци от капитали. В действителност концесията действа по друга логика, където се печели от загуби и разпад. През 2017 г. паркът е затворен. В рамките на 12 години задълженията за ремонт, инвестиции и свободен достъп са служили като средство за натрупване на глоби, нарастващи експоненциално всяка година“. Така и не разбрах тази логика, макар да четох много за случая. Споменават се различни години за закриването му. През септември 2018 г. във Фейсбук страницата на аквапарка пише: Вход за възрастни 5 лв. За деца, ученици и студенти 3лв. Водните пързалки не работят вече, работи само големият басейн и басейнът с вълните. А на 19 юли 2019 г. обявяват: „Аквапарк Благоевград е затворен за този сезон“…

Междувременно през годините акционерите се сменят, вървят проверки и констатации, че аквапаркът е опасен за живота, от различни страни искат прекратяването на концесията, търсят се нови решения и т.н.

„Руда“ е изложба на Слава Славова, представена в читалището в Кремиковци до 30 април 2025 г. Тя „изследва трансформацията на открития рудник „Кремиковци“ от символ на индустриален прогрес и експлоатация на природни ресурси в процъфтяваща екосистема в процес на спонтанна рекултивация“. В текста към изложбата се разказва и историята на рудника, чиято експлоатация започва в края на 50-те – селото е изселено и преместено, строи се огромен металургичен комбинат с очаквания за огромни залежи, а те се оказват недостатъчни. След 1989 г. комбинатът е приватизиран и ликвидиран, съоръженията са предадени за скрап, а след спирането на отводнителната система на рудника откритата мина се превръща в езеро. По терасите около него се заселват птици и животни, избуяват растения. И така откритият рудник, „се е превърнал в неочаквана инфраструктура на процъфтяваща екосистема, на фона на която спомените за индустриалното му минало, архивните документи и заводските сувенири се открояват като редки находки, самите те превръщащи се в изчезваща природа“.

Изложбата „Руда“ има музеен характер. Представени са парчета руда, медали и значки, бележещи тържествени годишнини на комбината, се редуват по стените, а видео показва как природата днес се настанява в изоставеното място. Което поражда други проблеми, чието решение се търси, разбира се. И впрочем важно е да се види тази изложба в читалището в Кремиковци – тя е малка и незабележима във фоайето му, но контекстът на сградата, площада, както и самият рудник езеро наблизо разширяват неимоверно въздействието ѝ. Да отбележа също, че Слава Славова е изследователка към БАН. Член е на European Society for Environmental History. През 2021 г. започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България.

Изложбата „Мачизмът никога не умира“ (13 февруари–1 март 2025) на Отьорг А.К. и Мартин Пенев, с куратор Владия Михайлова, е насочена към сетивата чрез плътни и безплътни намеци за древност и извечност, за ритуали с огън и кръв по платнища с органични следи и принтове в организацията на пространството. Основно са на Отьорг А.К. под общото заглавие „Всички тестиси и възли“, а приносът на Мартин Пенев е „Вселенското дърво, израсло от главата на първия предтеча“ (2024) – инсталация от дърво и кожени изделия. Тази инсталация, заедно с „Дървена подпорна греда и прожектор“ на Отьорг А.К. в центъра на залата, придава материална „плът“ на експозицията.

По стената в дъното се редуват фотографии от серията „Възелът на Александър“ на Отьорг А.К., посветени на войни, оръжия и убийства в миналото и днес в различни краища на света. Текст към серията разказва мита за Гордиевия възел, който Александър Велики разрязва и така според пророчеството завладява Персия. В него художникът пита: „Защо западната култура е толкова обсебена от това просто насилие под формата на мъжка мускулна сила“. А аз, гледайки изложбата, се запитах – само западната ли?...

Впрочем кураторският цитат, с който започнах, е тъкмо към тази изложба. Но както отбелязах, е приложим и към останалите. За всички тях може да се каже, че са „художествени рефлексии“. Тоест отражения на теми и изследвания в изложби.