Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

Станка Калчева и Боян Арсов в „Швейцария“ от Джоана Мъри-Смит; превод Златна Костова; постановка Владимир Люцканов; сценография Венелин Шурелов; костюми Елица Георгиева; музика Емилиян Гецов-Елби; Театър 199; премиера 4 февруари 2025 г.

Хуморът ѝ е злъчен, а самочувствието – на човек, вписал се в „западния канон“, но така и никога неприет в клуба. Изолацията ѝ в Швейцария е проява на мизантропия, но къде другаде да приеме неизбежната смърт, която скоро идва – на 4 февруари 1995 г. На 4 февруари беше и премиерата на спектакъла на Театър 199 по пиесата на Джоана Мъри-Смит със заглавие името на страната, където издъхва Патриша Хайсмит.

Станка Калчева се е приближила на опасно разстояние до образа на старата Хайсмит. Това е видимо и при съпоставката с документалната хроника в пролога на постановката на режисьора Владимир Люцканов. Лицето на героинята ѝ е подпухнало, гласът – дрезгав, шийните прешлени – калцирани от постоянно надвиснала над пишещата машина глава, а тялото е със сковани от неподвижния живот стави.

Хайсмит/Калчева с цигара в ръка и чаша уиски, разредено с бира, е самотен човек. В швейцарското си убежище тя води диалози със своите персонажи, със създадения от въображението ѝ мистър Рипли, за когото знае всеки що-годе заинтересован от криминални четива човек. Екранизациите допринасят, за да стане името на Рипли нарицателно и да е повод за нетърпеливо очакване на нови книги, които обаче не идват.

Когато в неприветливата последна обител на Хайсмит идва млад емисар, изпратен от издателя ѝ в Ню Йорк, за да я убеди да напише продължение на серията за болезнено амбициозния социопат Рипли, играта започва. Игра с променящи се правила, които разместват границите между нормално и анормално. В хода на тази игра наедрялата и някак статична героиня на Станка Калчева се трансформира от жлъчна самотница, за която лекотата идва само през писането, в някаква друга, дори красива жена, каквато е била младата Хайсмит. Спектакълът се движи в полето между традиционния портрет на писател и своего рода реплика на роман на Патриша Хайсмит, която се идентифицира с персонажите си. Младият ѝ посетител, в изпълнението на Боян Арсов, е някакво съвършено юпи, сякаш създадено от 3D принтер – комплексирано и същевременно надменно същество, като че излязло от страниците на неин роман, което последователно върви към целта си. А на финала буквално следва теориите за персонажа, който убива своя автор – младият мъж с прикрита хомосексуалност не се плаши от Хайсмит. Той постепенно завзема територии в диалога, завладява въображението ѝ. Възникват първите страници на нов роман за Рипли, прекъснати от просветващ в тъмнината нож със стоманено острие. Няма драма, това е вече отдавна обигран сюжет. Посвоему достоен край за авторката, изобретателно измислила толкова много форми на убийства.

Спектакълът е и размисъл за отношенията между мъж и жена, младост и старост… Къде свършват правата на единия, доброволно или не отместени или превзети от другия. Къде приключват деловите отношения и започват личните, докъде може да се стигне, когато границата постоянно се отмества? Потоци от думи, знаменити имена на писатели и художници (за миг Хайсмит на Калчева става нещо като продължение на серията на Бейкън с крещящия папа) правят играта интелектуална, но как иначе, когато над всичко в разговорите е анализът на взаимоотношенията автор-персонаж. Всичко друго освен образите, генерирани от Патриша Хайсмит, са излишни подробности.

Тазгодишният сезон е юбилеен за Театър 199 „Валентин Стойчев“. И този спектакъл е повече от подходящ за отбелязване на 60-годишнината на сцена, заявила се като място за камерни текстове и интерпретациите им. Плътният дует на Станка Калчева и Боян Арсов, изграден от Владимир Люцканов върху много занимателна драматургична основа, държи до самия финал на острието на ножа. „Викът от бутилката“ е тих, но не по-малко страшен – своего рода ехо, което идва от пътуването в дълбините на индивида, осъзнал ада на съществуването.