Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

Стефка Аройо, „Морето, празници, танци“, 23 януари–8 февруари 2025 г., СБХ, ул. „Шипка“ 6

Казано е: „Неведоми са пътищата Господни“. Неведоми са и житейските и творческите траектории на художника. За разлика от автори, които трескаво и често в задъхана, учестена ритмика показват пред публиката резултатите от своята сезонна или годишна продукция, през годините като правило Стефка Аройо се представя в един по-скоро „синкопиран“, така да се каже неравноделен каданс, редувайки моменти на ярки изяви с периоди на продължително и донякъде енигматично мълчание.

Добре помня първите ѝ стъпки през 80-те г. на миналия век. Тогава тя правеше впечатление със своеобразния си оригинален пластически изказ, с искреността си, с високата си живописна култура и с поетичния образен заряд на своите платна.

Относително дългата пауза, след която авторката пак ни показва своите произведения (живопис и рисунки), очевидно не е отишла напразно. През времето, в което не сме я срещали в изложбените зали и в галериите, тя е акумулирала многобройни впечатления от пътешествия по Европа и света, развила е и чувствително е обогатила художническия си опит и познания, разширила е, така да се каже, изобразителния си хоризонт.

Онова, което прави най-силно впечатления в тази изложба, е убедително постигнатият баланс между директното „зареждане“ от натура и значително обогатения и нюансиран асоциативен обем при възприятието на образа. Тези особености на художническия натюрел на Стефка Аройо определят своеобразния синтез между острата ѝ чувствителност, която през годините не е загубила нищо от своята искреност и непосредственост, и способността ѝ за далеч по-значими художествени обобщения.

Авторката основно се изразява в пластически притчи и метафори. Онова, което за литературата е обичаен прийом, в живописта и рисунката представлява проблем, тъй като съдържа определено противоречие между понятие и емпирична, конкретна сетивност.

Картините ѝ са своеобразни многоелементни композиции, трудно дефинируеми като тематика или жанр, в които най-константното ядро е композиционната формула, при това гъвкава и вариабилна, която е в основата на създаването на изображението. Тази формула претърпява определени модификации, състоящи се всеки път от сходни, но в същото време и не съвсем подобни фигуративни мотиви и стилови средства.

Водеща роля във формоизграждането на картината има образният „архетип“, типичен за творчеството на Стефка Аройо, който съдържа белези и характеристики на митопоетичното мислене, с устойчиви, често повтарящи се мотиви (например мотивът на птиците). На пръв поглед това е необичайно и дори изненадващо за съвременен художник с подчертано субективна ориентация.

Художничката демонстрира синтетичен, а не аналитичен подход към реализацията на картината или на рисунката. „Сгъстената“ атмосфера на пластическото внушение, като правило директно, без разказвателност или описателност, насочва зрителя към образните послания на творбата, които се отличават с особен род „приказност“.

Цветът е лек, ефирен, с автономна естетическа и пластическа роля в картината. Линеарната рисунка е относително независим компонент в структурата на образа, изгражда обобщени иконични знаци, които „живеят“ в някакво имагинерно пластическо пространство.

Всичко това създава усещането за своеобразна „мозаечност“ на творбата. Същевременно нюансировката на тоналните градации, „прозрачността“ на колорита и подчертаните цветови акценти, свидетелство на само за висок емоционален градус, но и за прецизно осмисляне, правят от всяка една картина или рисунка органично цяло.