Култура / Брой 3 (3016), Март 2025

Изложба „Александър Капричев. 80 години от рождението“, 6–27 февруари 2025 г., СБХ, „Шипка“ 6. Куратори проф. Чавдар Попов и арх. Енил Енчев

Изложбата на Александър Капричев (1945–2008) ознаменува един несъстоял се юбилей – през 2025 той щеше да навърши 80 години. Тя съдържа маслени картини, акварели, гоблени и графики, с една дума, представя всички основни области на неговото творчество.

Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало, към абстрактния пластически изказ. Опусите му в преобладаващата си част осцилират между лирическата абстракция и абстрактния експресионизъм. Интерпретацията и третирането на живописната материя се характеризира с пулсираща напрегнатост, с богати и фини нюансировки и степенувания на тоновете.

За Капричев по принцип творбата рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на неспирно „ставане“, на интензивно формиране, понякога сякаш на мъчителната материализация. За автора като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония. Картината се очертава преди всичко като своеобразен терен за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнайно къде, „поле“, заредено с неспокойствие и с напрежение.

Този живописен почерк е производен, естествено, от определен тип пластически мироглед. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. Живописта по принцип не може да „изобрази“ духовното, „умопостижимото“, но може да търси пътища и средства за максимално възможно приближение към него. Една от тези възможности дава абстрактният идиом. Неслучайно Василий Кандински, пионерът на абстрактното изкуство, озаглавява основното си съчинение „За духовното в изкуството“.

От друга страна, Александър Капричев отдава изключително значение на естетиката, на пластиката на творбата. Ето защо, ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартен смисъл, той я търси и я формулира най-вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения, в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти на пръв поглед парадоксално намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен“ пластически свят на произведението. От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване. „Бинарните“ опозиции – хармония/конфликт, дифузия/контраст и т.н., са онези едновременно мирогледни и формални елементи на синтаксиса на художника, чрез които се реализира визуалният образ.

Композиционният скелет на картината, за основа на която той често използва геометризирани елементи и въвежда определени линейно изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени мазки, изключително разнообразни като тонални стойности и като фактура.

Авторът обича широките имагинерни пластически пространства, понякога подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на живописната субстанция, на живописния материал. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата композиция, така и в малките форми.

Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, изложбата е важен знак за необходимостта от актуализиране и от търсене на форми на социализация на онзи сегмент от пластическите изкуства в България от близкото минало, който по една или друга причина все още остава далеч от светлината на прожекторите. Бих искал да вярвам, че популяризирането на творчеството му внася своя скромен дял в необходимите усилия, насочени към формиране на една по-пълна, цялостна и адекватна картина за процесите в българското изкуство, до голяма степен освободена от стереотипи, от субективни преценки и от манипулации.

Произведения на художници от рода на Александър Капричев няма да видим в залите на т.нар. „Квадрат 500“, чиято постоянна експозиция е толкова постоянна и неподвластна на времето, че има всички шансове да надживее днешните поколения, а може би и Второто пришествие.