Приказните светове на Николай Райнов
„Омагьосано царство“ – 130 години от рождението на Николай Райнов“; 28 февруари – 7 април, СГХГ; куратори Станислава Николова, Галина Декова, художник Светла Георгиева
Той цял живот търси бисери. Но намери – сълзи... Той цял живот търси злато. Но намери прах... Той цял живот търси елмази... Но намери пясък... След смъртта на човека, попаднал в ръцете на други, неговите сълзи се превръщат в бисери, неговата прах – в злато, а неговият пясък – в елмази.
Из „Книга на загадките“ (1919), Николай Райнов
Като че ли във всичко, създадено от Николай Райнов – писателя, белетриста, драматурга, публициста, художника, критика, преподавателя, теоретика, историка, философа и теософа, личи осъзнат стремеж да бъде разгадано битието на човечеството през различните епохи. Той е първият ни писател, въвел орнаменталната проза в българската литература, а теоретичните му статии върху стила разискват естетическите принципи на декоративност и синтетичност като важна част за развитието на модернизма в България. Заедно със Сирак Скитник, Чавдар Мутафов и Гео Милев той е сред първите художествени критици у нас, поставили модернизирането на българското изкуство в непосредствена връзка с образите, символизиращи националната идентичност.
Приживе успява да представи само една самостоятелна изложба – през есента на 1922 г. в Пловдив. Подготвеният каталог към нея се оказва ценен документ за изследователите на изкуството. В предговора му е представена програмната основа на художествените търсения на Райнов, свързана с „преобразяването на природата по пътя на стилизуването“.
През 1939 г. Николай Райнов замисля втората си самостоятелна изложба по повод 35 години творческа дейност, но не успява да я реализира. Честването на 50-годишния му юбилей, както и изложбата, са забранени от правителството. Голяма част от подготвените творби са представени по-късно – през 1974 г. в галерия „Раковски 125“, на изложба по повод 20 години от смъртта на художника. Тогава за първи път пред публика са показани декоративните композиции, изпълнени с лакови бои върху станиолова основа, които са без аналог в българското изкуство. Създадени в периода 1937–1939 г., те са нещо оригинално и различно в пластичните и духовните търсения на Николай Райнов.
Изложбата в Софийската градска художествена галерия представя творчеството на автора от няколко важни посоки, свързани със стила, живописта и графиката. Включени са над 120 творби – декоративни композиции, изпълнени в гваш, темпера, акварел, лакови бои върху станиол, както и графики и приложни проекти.
За стила в изкуството
Въпроса за стила Николай Райнов разглежда в редица статии, сред които „Източно и западно изкуство“ (1920), „Художествени школи“ (1920), „Изкуство и стил“ (1919), „Живописен и декоративен стил в разказа“ (1921), „Кабаретен стил“ (1923) и др. Според него съществуват две основни художествени школи – Реализъм и Симболизъм, зависещи от начина, по който художникът ще погледне предметите на своята творба – „или като наблюдател, или като съзерцател“. Творбите на Райнов са създадени в областта на символите и към тях трябва да се подхожда с очите на съзерцателя.
Декоративното при Николай Райнов има езотеричен смисъл, то е средство за закодиране на тайни за посветения в художествената материя. Правилният прочит ще позволи да се разкрият кодираните в самата природа тайни на универсума. За него „симболите са били език на посветения в Тайнствата, а художниците – Посветени“.
Живописно творчество
Николай Райнов постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София през 1910 г. като студент по декоративни изкуства. Негови учители са Харалампи Тачев и Стефан Баджов – едни от първите художници декоратори в България.
Предпочитан жанр за художника е природният пейзаж. Градските пейзажи са рядкост. Изключение са няколко работи, направени по време на престоя му в Париж, където прекарва близо две години (1925–1927). През този период се обучава в Консерваторията за изкуства и занаяти, посещава различни изложби, занимава се с приложна дейност.
В декоративните пейзажи на Райнов действителността е важна, но не в смисъла на пресътвореното в академичната живопис, а в един по-дълбок и духовен аспект, свързан с Платоновите идеи, с теософията и мистицизма.
Важна част в творчеството му заемат пеперудите и птиците, населили този магичен свят, явяващи се като израз на идеята за човешкия дух, свързан с природата. Натурата присъства само в мига на вдъхновението, тя е само повод, вдъхновяващо начало за освобождаване на видението и интуицията. Освобождавайки изобразявания предмет от природния му образ, той го абсолютизира, придава му една застинала вечност. Така изображението се приближава до плоскостта, пространството се отстранява и се подчертава изключително отделната форма. В работите му се чувства влиянието на Изтока – Япония, Китай, на Египет, на Климт, Билибин, на художниците от „Жар-птица“.
Освен от Изтока Николай Райнов е повлиян силно от личността и творчеството на Николай Рьорих. През 30-те години Райнов отговаря за българската секция на „Пакта Рьорих“, имаща за цел опазване на паметниците на културата при евентуална нова война. Получава негови картини и кореспондира с чуждестранни сътрудници на организацията. След 1944 г. декоративните картини на художника остават в забвение за около 30 години. Чак през 1974 г. за първи път отново се представят пред публика.
Особености на „лаковата“ живопис
През 30-те години на ХХ в., наред с издаването на поредицата от 30 тома приказки, Николай Райнов продължава да рисува. Започва серия от гвашове и работи върху особена техника, в която експериментира – с лакови бои върху станиолови листа. Има намерение да покаже произведенията си на замислена изложба през 1939 г. Картините, изпълнени в тази техника, се отличават от всичко останало, сътворено в периода. Към тях не бива да се подхожда чисто пластично, като закъснял сецесион, защото те са по-скоро визуална форма на един тайнствен, езотеричен свят, в който Райнов е потопен. Това е същият онзи свят от приказките му. Не е случаен и фактът, че откритието на лаковата техника съвпада с периода на най-дълбоко навлизане в приказния жанр. Тя се явява ново средство, спомагащо по-ясно да бъде визуализиран този фантастичен, мистичен и иреален свят. Новата техника му отнема повече от година, за да я усъвършенства и разработи, нагаждайки я към собствените си нужди. В тези декоративни композиции прозира философското виждане на твореца Николай Райнов. В тях могат да се открият теософски идеи, свързани с учението за прераждането на Духа, както и елементи от религиозната философия на Изтока, на платонизма и новоплатонизма, а също и възгледи от философията на Владимир Соловьов и различни знаци и символи, свързани с човешката душа. В опит да защити съществуването на невидимото в статията „Предразсъдъци за Теософията“ (1925) Николай Райнов споделя: Невидимото и несъществуващото не са едно и също. Никой не вижда ефира, но все пак всички твърдят, че такова състояние на веществото не може да няма. Теософията твърди същото и добавя, че над ефира съществуват още по-тънки състояния. Напълно логично е да се допусне, че щом има триизмерен свят, сигурно съществуват и светове с повече измерения, които ние не виждаме още, тъй като не са достатъчно развити сетивата ни.
Графично творчество
Графичното творчество на автора включва както кавалетна, така и печатана, приложна графика (полиграфия). Те се явяват съществена част от огромното му наследство и поставят редица въпроси, свързани с проникването на сецесиона в България, с връзките и взаимодействията с Европа и Изтока, със стила, с „родното“ и символизма. Сецесионните идеи за синтеза на изкуствата водят до появата на нов тип художник в българското изкуство, който не се ограничава единствено с работата в полето на кавалетната живопис, а е еднакво активен и в други сфери. Изява като тази в областта на полиграфията може да се наблюдава в книжната илюстрация на Николай Райнов. Често сам подготвя изцяло книгите си – от писмения текст до илюстрациите и художествената визия. Оформлението на корици на чужди и негови книги, илюстрации, винетки, заглавки и концовки, украсата на списания, вестници и картички показват стила, вкуса и въображението на автора. В България той е първият писател, който сам илюстрира творбите си. Става известен като илюстратор с „Богомилски легенди“. Ако авторът на текста остава неизвестен в продължение на една година под псевдонима „Аноним“ и буди догадки и предположения, то оформлението на корицата и заглавките е изрично упоменато в края на книгата като работа на Николай Райнов.
През Първата световна война той е мобилизиран на фронта. Там, на бойното поле, между сраженията, написва книгите, издадени през 1918–1919 г. Военен кореспондент е към 9-а Плевенска дивизия в Дойранско. През 1917 г. участва в организирането на изложба от произведения на изкуството и декоративни предмети, създадени от военни „артефакти“ (гилзи, шрапнели, снаряди и др.). През този период (1916–1918) създава и поредица от военни картички, които са сред най-оригиналните и ценни образци от този вид. Те са пример за модерните сецесионни влияния, намерили поддръжник в негово лице.
През 1918 г. излиза второто издание на „Богомилски легенди“ и публиката узнава истинското име на загадъчния „Аноним“. Освен тях са публикувани и произведенията „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Слънчеви приказки“, „Очите на Арабия“ и „Градът“, а през 1919 г. „Книга на загадките“ и романът „Между пустинята и живота“, заради който е отлъчен от Православната църква.
През 30-те години на ХХ век Николай Райнов издава голяма част от приказките за деца. През този период издава и 12-томната „История на пластичните изкуства“, която е първа по рода си. В качеството си на художник декоратор оформя кориците на различни периодични издания, участва в развитието и модернизирането на българския печат и като редактор. Той е сред сътрудниците на теософските издания „Зеница“ и „Орфей“ (1923–1940).
Кавалетна графика
Кавалетните графики на художника са значително по-малко от илюстрациите му. Наброяващи около двадесетина, те са изпълнени в предпочитаните от него техники – гравюра на линолеум и на дърво. Основният мотив, както и в живописта му, е пейзажът, майсторски стилизиран, решен в плоскостното двуизмерно пространство. Водеща е декоративността. Графиката на Николай Райнов е повлияна от неговата илюстрация. Тя е бягство от действителността в приказния свят. Той не разработва сюжетното и фигуративното.
По-голямата част от графиките си създава в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. Още по време на следването в Художественото училище Райнов се запознава със спецификите и техниките на графичното изкуство. Негов преподавател по графични изкуства е чешкият художник Йосиф Питер. Освен гравюри през този ранен период Николай Райнов прави и литографии.
Едни от най-хубавите гравюри на дърво от периода на 20-те години на ХХ в. остават графичните му композиции „Сакре Кьор“ (Sacré-Cœur, 1928) и „Рю дьо ла Пе“ („Кръстовище в Париж“, 1928), направени след престоя на семейството в Париж през 1925–1927 г. Те са сред малкото творби от художника, представящи градския пейзаж.
Важно място в приказно-поетичния свят на художника декоратор заемат рисунките. Многобройните скици на растителни и теренни мотиви, скали, езера, руини, къщи, планини и т.н. са изучени подробно, изписани калиграфски и прецизно. Към някои от тях грижливо са водени и бележки. После са преработвани и стилизирани в ателието, превръщайки се в нова „художествена реалност“.
В търсенията на единен национален стил творбите на Николай Райнов се оказват нови и непознати, създаващи естетически, стилистични и тематични алтернативи. Цялото му творчество е пропито от една времева константа. В него всичко е спряло. То е бездна от време, обхваща и минало, и бъдеще, и настояще, съединени в едно общо измерение. Според Николай Райнов за художника не е потребна „ни пластичност, ни живост“, важно е „монументалното мъртво“, защото за него „стилната творба прилича на цвете от метални жици и скъпоценни камъни“. Такъв е и „стилът“ в картините на Николай Райнов. Бляскав, изтъкан от скъпоценни камъни и лъскава материя, уловил вечността, а декоративната форма се явява най-подходящата универсалия, способна да предаде вечните истини за света и живота.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук