Култура / Брой 2 (2975), Февруари 2021

Въпреки че са агенти на публичния интерес, музеите са съществен фактор за развитието на пазара за изкуство. Владия Михайлова разговаря с галериста, куратор и дилър на изкуство Стефан Стоянов

Каква е ролята на музеите на пазара на съвременно изкуство?

През последните няколко десетилетия на Запад, в Близкия изток и Китай, а също и в Русия се забелязва бум в създаването на музеи и частни фондации, фокусирани върху съвременното изкуство. Списъкът с новопостроени музеи е дълъг: Рим, Буенос Айрес, Мексико Сити, Кливланд, Сидни, Москва, Шанхай и т.н. И продължава да се попълва въпреки пандемията и икономическата криза. Именно този феномен създава допълнителни пространства за излагане на съвременно изкуство, което води и до откупуването и колекционирането му, а впоследствие валидира и повишава цената му.

Как частните галерии и музеите си партнират?

Частните галерии и музеи в Америка работят много често в тандем, като доскоро това се изразяваше чрез дарения от страна на галериите за голяма част от музеите. Преди пет години Art Newspaper направи изследване по този въпрос, след което се оказа, че една трета от музейните изложби в САЩ са на автори на само пет от галерийните мастодонти: Gagosian, Pace, Marian Goodman, David Zwirner/Hauser&Wirth. Друг любопитен факт е, че 90 % от индивидуалните изложби на съвременни творци в Solomon R. Guggenheim Museum в Ню Йорк са на автори от същите тези галерии, което показва както прякото партньорство на частните галерии с музеите, така и доминацията на тези супергалерии на пазара на съвременно изкуство.

Влияят ли пряко музеите при формирането на цените на произведенията на даден автор?

По принцип има неписано правило в нашите среди: откупката от музей на произведение на съвременен автор води почти директно до повишаване с 20 % на цените на творбите от този автор, тъй като, влизайки в колекцията на топ музей, се валидира стойността на този автор и се създава интерес, а следователно и множество откупки от частни колекции и от други музеи. Много често това води до представителни изложби на автора в музеи извън страната, което пък създава име от световна величина. Нека също така да не забравяме, че когато са в колекциите на музеите, дадените творби се запазват за идните поколения и могат да се видят от милиони хора, което е преимущество в сравнение с частните колекции.

В България се обсъжда въпросът за прозрачността при откупуването на работи. В световен план повечето музеи не обявяват цените, на които откупуват произведения, освен ако самата откупка не е свързана с публичен търг. Решенията се вземат на експертно ниво. Как се гарантира прозрачността?

Когато музеи на Запад купуват произведения на един автор, неписано правило е да има отстъпка от 20 % от пазарната цена. В много редки случаи тази отстъпка е по-висока. В моята практика на галерист това се е случвало само два пъти, но за сметка на това плащанията са били в по-кратки срокове от обикновеното. По принцип плащанията при откупки от музеи отнемат от шест месеца до година. Решението за цената се съгласува между конкретния музей и галерията, а галерията съгласува договарянето с автора. Решението за откупка от страна на музеите обикновено минава през няколко комисии, в които влизат както куратори от съответния музей, така и – особено в САЩ – настоятели на музея. Процесът отнема няколко месеца. Конфиденциалността на крайната цена е гарантирана, тъй като става въпрос за частни галерии.

Стефан Стоянов създава и успешно ръководи от 2002 до 2014 г. галерия Luxe, която се помещава в историческа сграда на 57-а улица в Ню Йорк. Представените от нея художници участват в редица световни биеналета, а работите им са показвани в музеи като MоМА, „Тейт Модърн” и др. Стефан Стоянов консултира частни лица и институции, сред които са МоМА, Москва, и Московското биенале. През септември 2020 г. той беше куратор на изложбата „Думи“ на Брайън Дейли в галерия Monev Contemporary в София.