Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021

Навръх 40-ия юбилей на Скопския джаз фестивал с Матс Густафсон, един от най-атрактивните представители на скандинавската фрий джаз сцена и тазгодишен artist in residence на фестивала, разговаря Цветан Цветанов

Матс Густафсон е жива легенда. Да кажем сега „легенда на фрий джаза“ или „легенда на хардкор джаза“, би било ограничаващо, защото той никога не е преставал да търси следващата музика. Напоследък се завръща активно към свиренето на флейта и дълбае все по-навътре в електронния саунд. Макар преди три години да разтури триото си The Thing – най-великото хардкор-пънк трио в джаза на всички времена, той и днес е способен да предизвика земетресение още с първия изсвирен тон на баритон саксофона. За първи път го слушах пак в Скопие през 2003 г. – в триото Sonore с навършилия преди няколко месеца 80 „дядо на хардкор джаза“ Петер Брьоцман и с американския саксофонист Кен Вандермарк… Тази година, освен че откри юбилейния Скопски джаз фестивал, Матс Густафсон представи още две формации – трио с американската поетеса, spoken word артистка Моор Мадър и с перкусиониста Дуду Куате (родом от Сенегал, член на Art Ensemble Of Chicago) – световна премиера; и Nu Music 4 – квартет с шведско-хърватския тромпетист Горан Кайфеш и с двамата ветерани на авангардния джаз Кристер Ботин и Окай Темиз, посветен на музикалното наследство на Дон Чери. Последните двама са сред музикантите, работили пряко с Дон Чери, докато Матс и Горан имат богат концертен и звукозаписен опит със следващото поколение от музикалната династия Чери – Нене Чери и Игъл Ай Чери. А Nu на шведски означава „сега“. Музиката е сега. Поне тази, която все още се свири на истински фестивали и кара кожата ви да настръхва.

Господин Густафсон, първо, поздравления за тази изключителна програма, посветена на наследството на Дон Чери. Всеки от вас четиримата има своята дълга история с Дон Чери, Моки Чери и децата им…

Това също е стара история, в основата на която беше дългогодишното ни желание с Горан Кайфеш да създадем по-малка формация. Разбира се, през годините много сме свирили заедно във Fire! Orchestra и Горан ми е гостувал и в The Thing, и къде ли още не, но искахме този път да поставим акцента върху съвместната ни работа. Същевременно и с Кристер Ботин водехме такива разговори. И с него сме работили много през годините – в неговия Acoustic Ensemble – и винаги е било само въпрос на време кога отново ще направим нещо заедно. Идеята да опитаме дойде съвсем естествено с голямата ретроспективна изложба с творби на Моки Чери (художничката Моника „Моки“ Карлсон, съпруга и дългогодишна творческа партньорка на Дон Чери, б.а.) и с излизането на книгата Organic Music Societies (посветена на съвместната работа на Дон и Моки Чери, б.а.), благодарение на арт организацията Blank Forms в САЩ… И така, имахме две възможности това лято да излезем на сцена с тази група – и двата пъти в музей: веднъж в Париж и веднъж в Копенхаген… Не всичко, което свирим в този проект, е от Дон Чери. Това е посвещение на музиката, която ни е завещал, но ние не искаме да се ограничаваме да бъдем кавър група на Дон Чери. По-скоро ни се иска да поставим мелодиите му, а и целия му подход към музиката в съвременен контекст, добавяйки електронни звуци и други инструменти.

Вие четиримата не сте просто квартет, тъй като всеки от вас тук, а и навсякъде свири на по няколко инструмента. Комбинацията между баритон саксофон, флейта, електронни устройства, музикален трион, камале нгони от Западна Африка, тромпет, беримбау от Бразилия, бас кларинет и т.н. изцяло пасва на музикалната естетика, развита от самия Дон Чери, от една страна, но пък от друга – си е напълно ваша…

Да, това е мястото, където се намираме и където интересите ни се срещат. Твърдо съм против формирането на групи и проекти, които просто се опитват да повтарят нещо – независимо дали става дума за бибоп, кул джаз или свободна импровизация. Защото не можеш да повториш нещо, което е било създадено вчера или преди 50 години. Необходимо е да създадеш нещо ново, добавяйки към вече създаденото нови цветове или поставяйки го в друга форма или структура. По този начин предизвикваш самия себе си. Защото, ако знам точно какво ще стане, за мен няма никакъв смисъл да го правя. По-добре да си остана вкъщи и да слушам оригиналния запис.

На този фестивал имахте и друг един концерт – с Моор Мадър и Дуду Куате. По думите на дългогодишния директор и куратор на фестивала Оливер Белопета, досега изобщо не сте се срещали – „среща на сляпо“, един вид.

Чудесен израз – „среща на сляпо“! Точно така и стана, защото имах саундчек само с Дуду. Моор Мадър дойде по-късно, направо за концерта. Обичам този начин на работа. Защото всичко накрая опира до взаимното доверие и уважение, когато създаваш некомерсиална музика извън мейнстрийма – следва да е така. За мен не беше проблем – аз познавам нейната музика и способностите ѝ… Така че беше чисто удоволствие и голямо предизвикателство да видим какво можем да направим заедно… Хареса ми къде стигнахме накрая и се надявам да имаме възможност да свирим заедно отново. Всъщност така стават нещата: опитваш, ако не сработи – зарязваш проекта, но ако сработи, искаш да го направиш отново и да стигнеш до нови територии.

Без това да е съвсем нова за вас територия, все пак ми се струва, че през последните години използвате в по-голяма степен електронни устройства и подходи в музиката си…

Използването на електроника ми помага при свиренето на саксофони. Наистина харесвам тези звуци и тактилността им, защото тук няма нищо цифрово – всички устройства, с които работя, могат да бъдат докоснати, това са светлинни сензори и задействащи се с докосване панели. Всичко е много физическо, харесвам този подход към електрониката. Харесвам и звука, който излиза, и какво прави този звук с цялостната ми концепция. Не работя с електроника във всяка моя група, но да, тя сякаш ме следва напоследък.

Напоследък все повече използвате и флейта – и в проектите, които слушахме в Скопие, но и в последния ви албум с Fire! – Defeat… Има ли причина за това, или просто му е дошъл моментът и на този инструмент?

Бях започнал да се завръщам към флейтата още преди пандемията. Флейтата беше първият ми инструмент като дете. После някак си тя не ми беше достатъчна за музиката, която исках да правя. Отраснах с пънк рок и пънкът за мен беше всичко. После дойде и фрий джазът… Флейтата ограничава, когато искаш да правиш нещо сурово, натуралистично и агресивно. Така саксофонът я надви и тя трябваше да си почива в продължение на много, много години… Върнах се към нея едва преди няколко години. От техническа гледана точка нещата в тази комбинация са малко хлъзгави, защото устните работят по съвсем различен начин при свиренето на флейта и на саксофон. Но едно от хубавите неща на пандемията беше, че имах достатъчно време да си седя в къщи и да репетирам наистина много… А днес ми е голяма тръпка да видя как съм успял да се науча да свиря на флейта така, сякаш свиря на саксофон – техниките на свирене на саксофон се опитвам да ги трансформирам във флейтистки техники, за да видя какво ще излезе. По средата съм някак си между двете и поне за мен е много вълнуващо: от една страна, свиренето на флейта ми е познато, от друга – съвсем не, защото междувременно съм преживял много и съм правил толкова други неща.

Как ви повлия пандемията музикално – към по-агресивна или към по-интроспективна музика ви тласна? И как се чувствате в тази странна ситуация днес?

Всяка група си има своето място и значение, имам групи с различна музикална динамика. В момента другата ми основна формация, наред с Fire!, е The End, чиято музика си е направо удар в лицето, там има достатъчно агресия. Пандемията разпали една поляризация, която ще ни влияе още години наред, преди да излезем от нея. Разбирам хората, които се бунтуват срещу политическата и икономическата власт, и напълно ги подкрепям, но когато става дума за пандемия, ние трябва да мислим екипно – за другите, за останалите. И решението да не се ваксинира човек ми се струва много егоистично.

Матс Густафсон (род. 1964 г., Юмео) е шведски фрий джаз саксофонист и експериментатор в областта на по-радикалните форми в съвременната джаз музика. Еднакво признат както на европейската, така и на американската джаз сцена, през годините Густафсон работи в различни формации, с някои от най-изявените джаз авангардисти и от своето, но и от предишното поколение – Петер Брьоцман, Бари Гай, Дерек Бейли, Джим О‘Рурк, Кен Вандермарк, Майкъл Зеранг, Sonic Youth, Zu, The Ex, Джо Макфий и др. Изключителна популярност добива с трио формациите си The Thing и Fire!, податливи в различни случаи и към разширяване – The Cherry Thing (заедно с Нене Чери) и Fire Orchestra. Работи и с множество артисти от други изкуства. Носител е на наградата Nordic Council Music.