Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 10 (2983), Декември 2021

20 12

Отшелникът от Кроасе

От Тони Николов 0 коментара A+ A A-
Така съвременниците на Гюстав Флобер кръщават онзи, комуто е съдено през XIX век да се превърне в „баща на модерния роман“. Флобер, „отшелникът“, вечно странящ от другите. От великия Балзак, неговия литературен баща, грандиозен в замислите си, но често немарлив към фразите си. От прекаления психологизъм и студенината на Стендал, както и от крайностите в натурализма на Зола и Мопасан (иначе смятащи себе си за ученици на Флобер). В същото време влиянието му върху световната литература е огромно. Достоевски в „Идиот“ (IV част, 11 глава) описва как княз Мишкин съзира в последната квартира на Настася Филиповна разгърнатия френски роман „Мадам Бовари“ и въпреки възраженията, че книгата е взета от библиотеката, слага томчето в джоба си. А Марсел Пруст не крие, че мелодията на неговите фрази дължи немалко на езиковия усет на Флобер и че тъкмо от него е усвоил правилото на полугласното четене. Да не говорим за огромната му кореспонденция (шест огромни тома, няколко хиляди страници), съдържащи истински епистоларни шедьоври, които продължават да се четат с неотслабващ интерес.
 

Флобер безспорно е летописец на XIX век, но истината е, че творчеството му радикално се разминава с идеите на това столетие. XIX век е епохата на индустриалната революция, на неудържимата вяра в прогреса и в предписанията на науката, на разцвета на социалистическите идеи, на всеобщото избирателно право и нарастващата роля на пресата. Накратко, това е времето на неудържимия възход на буржоазията – триумф, към който самият Флобер е просто алергичен. „Наричам буржоа всеки, който мисли долно“, пише той до Луиз Коле. У него всява ужас „властта на бройката“ (онова, което Токвил нарича „демократично общество“, основаващо се върху гласоподавателното право). И в същото време той изобщо не е „реакционер“, подобно на един Жозеф дьо Местр, обзет от носталгията по „симбиозата между трона и олтара“. Ни най-малко. Флобер е скептичен и критичен ум, опиянен единствено от „красотата в изкуството“. Затова и до такава степен е критичен към времето в което живее, а мнозина от съвременниците му направо го провъзгласяват за „човеконенавистник“. Ала парадоксът в случая е, както пише неговият биограф Мишел Винок, че тъкмо този писател, който иска да „трансцендира“ всичко онова, което представлява модерният свят, се превръща в най-модерния романист на своето време.

Не по-малко парадоксално е и това, че след странстванията си из Ориента (из Тунис, Египет и Божи гроб) Флобер приема да се затвори в родовото имение в Кроасе, „заскобявайки“ видимия свят до пределите на своя работен кабинет. Години на къртовски труд, в който извайва фраза след фраза, преписвайки и преработвайки безброй пъти „Мадам Бовари“ или „Възпитание на чувствата“ – нещо наистина предполагащо „свръхчовешко търпение и неизкоренима воля“ (Мопасан).

От огромния си кабинет с пет прозореца той наблюдава корабите по Сена, чува камбаните на църквите в Руан, следи от пресата политическите трусове и разместването на социалните пластове. Измъчва го обаче друго: невъзможността да придаде такава хармония на творбите си, че в петдесетина реда да може да предаде цели философски системи, а в няколко абзаца – цялата си теория за глупостта („Бувар и Пекюше“). Лоцманите по Сена отдавна са отбелязали върху картите си „лампата на г-н Флобер“ – ориентир в мрака, позволяващ им да не заседнат из плитчините край Руан. Самият той рядко напуска кабинета си. Споделя пред Мопасан, че движението е „възможно най-нефилософското нещо“. Почти не излиза дори под липите в градината, където някога се е разхождал Блез Паскал. Животът на Флобер преминава в това да гради фраза след фраза, с което „светът на романа“ прераства в „роман на живота“, а недовършеният „Бувар и Пекюше“ днес с право се смята за предшественик на „Одисей“ на Джойс. Цената обаче е висока. Пълно „скъсване със света“: „откажи се от всичко, което не е мисловна дейност, ако трябва, отречи се от себе си“ (писмо от Кроасе, септември 1845 г.).

Споделете

Автор

Тони Николов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Не можех да не поставя „Хага“
    18.09.2023
  • Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев
    18.09.2023
  • Събиране на камъни, разхвърляне на камъни
    18.09.2023
  • Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев
    18.09.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO