Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Жадуващият непознаваемото. Разговор с Росица Ташева

Това, че са го свързвали с един-единствен негов роман, вероятно го е вбесявало, защото е омаловажавало другите му произведения, защото е било етикет, лепнат и върху творчеството му, и върху него самия. Флобер със сигурност не е искал да бъде само Мадам Бовари. Което не означава, че не е ценял тази своя творба, която го е направила известен и ценен. А за фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ – не е категорично доказано, че някога я е казал. Но да приемем, че я е казал. Срещала съм едно приемливо обяснение – Мадам Бовари е произнесено в курсив или между кавички, като заглавие. „Мадам Бовари“, това съм аз. Което променя нещата. Изглежда по-правдоподобно Флобер да се е отъждествявал с целия роман – самият той казва в писмо до Луиз Коле, че по време на срещата между Ема и Родолф е бил и листата, и конете, и произнесените думи, и червеното слънце. Да приемем най-сетне, че е имал предвид самата героиня. Независимо дали ще определим Флобер не като романтик, а като реалист, той не се е отказвал от романтичното в себе си, въпреки че, допускам, се е мразел за него. В този смисъл приемам фразата „Мадам Бовари, това съм аз“ като израз на нещо като носталгична себеомраза. Двете думи сякаш се бият, но за Флобер точно те ми изглеждат правдоподобни. [...]

Илюзията за вещественост. Разговор със Станислав Памукчиев

За разлика от музиката и поезията, които по своето естество са „безплътни“, пластическите изкуства са „обречени“ на материя, на материален посредник. По същество се реализира материален обект, който визуализира идея, послание, настроение, преживяване – неща от невидимия регистър. Това в директен и преносен смисъл изразява напрежението, борбата, примирението и дори съгласието между материално и духовно, видимо и невидимо. Вътрешната обусловеност на тези антиномии е енергията, виталността на този вид изкуства. [...]

Срещата с необяснимото. Разговор с Бистра Льошевалие

Години наред бях обсебена от „моите прозорци“, от тези запушени прозорци, които аз горя, дупча и режа, за да изляза в голямото пространство, във вселената. Моето желание за свобода е да докосна вселената и да плувам в нея. А първата изложба с огледала направих през 1990 г. в една крипта във френската провинция. Реших да използвам огледала, тъй като криптата бе под земята и съответно доста мрачна. Чрез поставянето на огледалата криптата светна. За това навремето писа Дора Валие. [...]

Киното и прелестите на живота. Разговор със Светла Ганева

Все повече не разбирам целеустремените, неколебаещите се хора. Те са обсебени от своята идея, цел. Светът се е променил, избягал ни е с пет обиколки, а ние си седим и всеки защитава безпардонно само себе си, семейството, спомена. Защото миналото ни дава трагичното съзнание за непоколебимото, непоправимото, затова и то най-много тревожи човека. И някак настоящето се превръща в постоянна борба само за хляба. Идеите се превръщат в обсебване, няма място за вечните колебаещи се, симпатични (на мен) бохеми. [...]

Поет и в прозата. Разговор с Джузепе дел’Агата

У Георги Господинов коренното му българско ядро е толкова силно, колкото е силен стремежът му да го прескочи и да влезе в по-обща, европейска и универсална атмосфера. Резултатът от смесицата между родно и универсално в неговите книги лежи в основата на успеха му на световно ниво. Във „Физика на тъгата“ преобладава една особена митическо-философска стихия, докато във „Времеубежище“ читателите са привлечени, струва ми се, от сравнителния анализ на културно-икономическите положения в разните европейски страни. [...]

Людмил Ангелов на 60

„В нашата сфера съчетаването на различни жанрове, тематичността в един проект започнаха да стават важни. Знаем стойността на музиката на големите гении, но в света има изключително добри музиканти. Всички искат да свирят Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Шопен... В един момент се оказа, че няма място за всички тях. Това съвпадна с моя интерес към по-необикновени програми, към непознати автори, което ме подтикна да създам „Пиано екстраваганца“ и самият аз да осъществявам такива проекти.“ [...]