Култура / Брой 10 (2983), Декември 2021 / Сцена

Хотел между живота и смъртта

Пиесата на Ерик-Еманюел Шмит е публикувана през 1999 г., премиерата е пак тогава в парижкия театър „Марини“ и бързо се превръща в едно от най-поставяните произведения на този популярен автор. Драмата е забелязана почти веднага и от българските театрали, успях да наброя поне половин дузина постановки досега. Интересът никак не е случаен. Текстът на професионалния философ Шмит е не просто реплика, а генерално възражение срещу внушенията на Жан-Пол Сартр в неговата пиеса „При закрити врати“ от 1944 г. [...]

Без-бурно

Преди софийския гастрол на две от берлинските му постановки – „Персите“ и „Битката на негъра и кучетата“ – през 2007 г. разговарях с Димитър Гочев за „пренасянето“ на даден спектакъл от една среда в друга. За възприемането му в различен от този на неговото създаване обществен, културен, социален и политически контекст. Гочев беше категоричен, че театърът е локално зависим и е невъзможно да бъде „присаден“ на друга почва, защото по замисъл е адресиран към точно определена публика, прицелен е в нейната чувствителност. [...]

От три култури. Разговор с Габриела Хаджикостова

Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. [...]