Поет и в прозата. Разговор с Джузепе дел’Агата

У Георги Господинов коренното му българско ядро е толкова силно, колкото е силен стремежът му да го прескочи и да влезе в по-обща, европейска и универсална атмосфера. Резултатът от смесицата между родно и универсално в неговите книги лежи в основата на успеха му на световно ниво. Във „Физика на тъгата“ преобладава една особена митическо-философска стихия, докато във „Времеубежище“ читателите са привлечени, струва ми се, от сравнителния анализ на културно-икономическите положения в разните европейски страни. [...]

Състояние на душата

Библиофилско ново издание на „Книга на безпокойството“ от Фернанду Песоа, което издателят посвещава на Георги Мицков – големия „откривател“ на португалския поет за българските читатели. Публикувана едва през 1982 г. (Песоа умира през 1935 г.), тази монументална творба можем да четем и като автобиография, но на някой, „който никога не е съществувал“. Книгата е изповед и бленуване, прозрения, философски размисли, импресии, духовна „картография“ на Лисабон. Тя е „разговори със себе си“, а и „състояние на душата“. [...]

Да избягаш от племето

Марио Варгас Льоса винаги е бил ангажиран с настоящето писател, който търси отговори в миналото. Книгата му с есета „Цивилизация на зрелището“ бе реакция срещу духа на времето – плитък, развратен и пошъл, докато настоящата – „Зовът на племето“, е отговор на крайните политически идеологии, които отново надигат глава. Ако в първия сборник ставаше въпрос за липсата на култура в съвременния пейзаж, то тук мерникът е вдигнат срещу липсата на свободна мисъл и равновесие в дебата между ляво и дясно. [...]

Невидимият Кафка

Тази книга е за рецепцията – критическа и преводна, на произведенията на Франц Кафка, която в България се случва най-късно от всички европейски култури. С увлекателност, неприсъща на научно изследване, разказът преплита нишките на идеология, политика и култура. Случаят Кафка сам по себе си е особен. Рецепцията му се разгръща извън неговото присъствие, благодарение на приятеля му Макс Брод, който не изпълнява завещанието на Кафка непубликуваните му текстове да бъдат изгорени. [...]

Не само туй

„Опит за определение“ (1989), „Обратен водопад“ (1995), „Вселена по здрач“ (1998), „Паркът“ (1999), „Трите кошници“ (2000), „Разчленяване“ (2001), „Бяло“ (2008), „Продавачът на конци“ (2009), „4етири“ (2011), „Това едно/Можеш ли го“ (2013), „Черно“ (2018), „Приближение“ (2019) – 12 книги с поезия на Илко Димитров, в които – ако се вгледаме зорко, въпреки привидният разнобой на заглавията все пак ще установим единство. А именно – всички по свой си начин, един или друг, са утвърждаващи; посочват наличност, фактичност, вещност, ако щете. [...]

Часът на светците

Темата за светостта вълнува Жорж Бернанос през целия му живот. Би могло да се каже, че интересът му е насочен главно към два типа персонажи. Едните, подвластни на скуката и недоверието към всяка същинска свобода, боледуват сякаш от духовна анемия. Страхът и стремежът към по-безопасно съществуване, който те наричат благоразумие, са основни движещи сили на битието им. Неудържимият порив на другите е да видят човека и човешките общества през погледа на божественото, а това ангажира цялата им същност. [...]