Вазов. Коледен разказ

Обичахме да се събираме. Тогава бяхме млади. Леко се суетяхме, докато възцаряхме на масата бутилките, чашите, чиниите с мезетата. След това се оглеждахме вече по-спокойно, побутвахме пепелниците. И се започваше. Веселбата се разгаряше като размахана факла. Но всички някак тайно чакахме коронния номер на К. И неговото време неизменно настъпваше. К. ставаше прав. И започваше: „Баба ми е родена през 1899 г. През 1920 г. вече е студентка в Софийския университет. Една вечер се разхожда с приятелка по „Раковска“... [...]