Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
Смях и достойнство. Разговор с Джеки Стоев
Щастието е въпрос на характер, а не на имане и нямане. Наскоро даваха по телевизията „Хляб и зрелища“ и доста хора ми се обадиха, твърдяха, че се просълзили. Много се радвам, когато мой филм развълнува някого, но си казах: добре, ама той не е тъжен. Преди време показахме филма във Виена и една австрийска журналистка ми каза: „Потресена съм! Такъв живот, ужас?!“. А аз ѝ отвърнах: „Не се тревожете, защото всеки от тези цигани за една седмица се радва десет пъти повече, отколкото австрийски банкер за една година“. [...]
Поезия в драмата. Разговор с Мирела Иванова
Непосилно е да обобщим Жената: обидно се „освети“ в публичността телесната ѝ силиконова разпарчетосаност на гърди, устни и прочее, чалга подрусването ѝ, инструментализирането ѝ като обект на похотта, грозна работа. Обидно се премълча същностната, интересна жена с нейната ценностна посветеност, с опита ѝ да удържи в любовта разпадащия се живот: истинските героини на нашето време са жените, които съхраниха духовността, останаха в здрачевината на многото си отговорности и не се предадоха. [...]
Създавано с любов. Разговор с Радослав Спасов
Идеята за „Откраднати очи“ се роди, когато през пролетта на 1989 г., времето на т.нар. Голяма екскурзия към Турция, видях как на площада в Каварна две момичета сърцераздирателно се разделяха със своя приятелка. Чу се нареждане всички да се качват в автобусите, децата се целуваха, едното от момичетата се качи, а другите с плач тръгнаха след него. Изведнъж от автобусите заслизаха хора, почнаха да се прегръщат с изпращачите, имаше много страдание, сълзи… Тази картина не може да се забрави. [...]
Радослав Спасов: Киното днес, киното вчера
Досега нито един български управник на високо ниво не произнася думите „българско кино“. Никой! Навремето в частни разговори по повод продажбата на Киноцентъра сме чували: „Американците не ни разрешават“; след това изразът стана: „Ти какво искаш, да се караме с американците ли“… Абсолютно съм убеден, че това е проблемът, но никой не го поставя открито, никой не попита премиера дали имаме подписан такъв договор. Румънците успяха да си съхранят фондовото финансиране с приходи от пазара, а резултатът е виден. [...]