Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Култура / Виолета Цветкова
26-и „Златен ритон“
Едва петнадесет документални и осем анимационни филма, почти всички подкрепени от Националния филмов център, се състезаваха за статуетките Златен ритон в 26-ото издание на едноименния национален кинофестивал (17–24 февруари). Само четири от тях напипват парещи теми от съвременния ни живот, други пет дълбаят във все още недостатъчно осмислени моменти от националната ни история. А героите на останалите документални творби са родени от миналото и все още са тук, сякаш за да разказват за последствията от него... [...]
Светлописците Пенкови
Проектът „Архив Гипсън V. Светлописците Пенкови“ представя фотографското майсторство на именития живописец, приложник и сценограф Иван Пенков (1897–1957) и неговия баща, книжовника и професионален фотограф Георги Пенков (1864–1913). Събраната колекция е заслуга на синовете на художника – математика Боян Пенков (1927–2016) и звукорежисьора актьор Джони (Георги) Пенков (1933–2021), а цялостната организация и реализация на проекта е на фотографа и приятел на семейството Иво Хаджимишев. [...]
Археология БГ
Не помним точно откога, но зададе ли се февруари, започват спорове между празнуващите виното и любовта. Има обаче една общност от учени у нас, за които дилемата е безсмислена – за тях 14 февруари е Ден на археолога. Гилдията не е голяма, но без експертните знания и открития на нейните членове не бихме имали шанс да опознаваме миналото си; нямаше да можем да изпитаме почуда от праисторическите пещерни изображения или от богатото тракийско изкуство, да се докоснем до наследството на елинистичната и римската епоха по нашите земи, нито до средновековните твърдини на Първото и Второто българско царство, да научим съдържанието на стари надписи или да разберем как са изглеждали сечивата, предметите на бита, монетите, оръжията, накитите на предците ни през вековете; нямаше да ги има впечатляващите изложби и международното признание за българските учени… Какво се случва в българската археология днес? Обикновено виждаме най-добрите резултати от изминалия сезон в традиционните годишни изложби на Националния археологически институт с музей при БАН, на Националния исторически музей и на водещи регионални музеи. [...]
От какво се нуждае успешната археология. Разговор с Христо Попов
Това, което се случва сега, със сигурност няма аналог в последните две и половина десетилетия, откогато важността и необходимостта от археологически разкопки у нас бяха по-адекватно припознати от държавата и институциите. Истината е, че при толкова много и важни инфраструктурни проекти, държавни и от частен характер, неизбежно е да се стигне до конфликт и да се търсят компромисни точки между миналото, тоест това, което имаме като наследство и трябва да го опазваме, и това, което съвременният живот сам по себе си изисква. [...]