Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Редактор в „Литературен вестник“, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), както и на стихосбирките: „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).
Култура / Амелия Личева
Между парчетата
Елизабет Страут е една от най-интересните съвременни американски писателки. Дебютира относително късно, но за сметка на това успява да постигне мълниеносно признание и сред критиката, и сред читателите. Страут е както много награждавана, така и много четена. „Олив Китридж“ – едно от най-знаковите ѝ произведения – излиза през 2008 г. и е финалист за наградата на критиците в САЩ. Българската публика, която едва сега се запознава с него, може би е гледала сериала по книгата с участието на Франсис Макдорманд. [...]
Както винаги, много за учене
Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова („Колибри“) неминуемо се очертава като едно от литературните събития на 2021 г., защото е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата ѝ беше сериозна празнина в нашата хуманитаристика. „Опитите“ на Еко отдавна са преведени на много езици, а честотата на цитирането им е сравнима само с тази на вижданията на Джордж Стайнър, Антоан Берман и Валтер Бенямин. [...]
Въпреки пандемията. Обзор на 2020 г.
Какъвто и обзор за 2020 г. да се опитаме да правим, неизбежно е той да подхваща темата за пандемията. Ясно е, че карантините, страхът на хората, необходимостта да се спазва социална дистанция предопределиха и ситуацията в културата. И ако книгоиздаването в България не беше сред най-тежко засегнатите нейни зони – все пак то спря само за месец – не беше така със самото битуване на книгите. Представянията, четенията, фестивалите успяваха да са на живо само в кратки отрязъци от време. [...]
Огледалото се разбива
Когато прочел романа на Магда Сабо „Фреска“ (бълг. прев. 1980 г., Гизела Шоршич), Херман Хесе казал, че издателите са уловили „златна рибка“ в нейно лице и че трябва да закупят правата както на досегашното, така и на предстоящото ѝ творчество. Големият писател е проявил нюх за майсторството ѝ. Сабо има множество международни литературни награди, вкл. „Фемина“, превеждана е на над 30 езика, а е името ѝ е било обсъждано между писатели като достойно предложение за Нобелов лауреат. [...]