Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет Св. Климент Охридски. Редактор в Литературен вестник, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: Истории на гласа (2002), Теория на литературата. От Платон до постмодернизма (2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), както и на стихосбирките: Око, втренчено в ухо (1992), Втората Вавилонска библиотека (1997), Азбуки (2002), Моите Европи (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).


Както винаги, много за учене

Българското издание на „Да кажеш почти същото“ от Умберто Еко в превод на Дария Карапеткова („Колибри“) неминуемо се очертава като едно от литературните събития на 2021 г., защото е сред фундаменталните, незаобиколими книги в сферата на превода и липсата ѝ беше сериозна празнина в нашата хуманитаристика. „Опитите“ на Еко отдавна са преведени на много езици, а честотата на цитирането им е сравнима само с тази на вижданията на Джордж Стайнър, Антоан Берман и Валтер Бенямин. [...]

Въпреки пандемията. Обзор на 2020 г.

Какъвто и обзор за 2020 г. да се опитаме да правим, неизбежно е той да подхваща темата за пандемията. Ясно е, че карантините, страхът на хората, необходимостта да се спазва социална дистанция предопределиха и ситуацията в културата. И ако книгоиздаването в България не беше сред най-тежко засегнатите нейни зони – все пак то спря само за месец – не беше така със самото битуване на книгите. Представянията, четенията, фестивалите успяваха да са на живо само в кратки отрязъци от време. [...]

Огледалото се разбива

Когато прочел романа на Магда Сабо „Фреска“ (бълг. прев. 1980 г., Гизела Шоршич), Херман Хесе казал, че издателите са уловили „златна рибка“ в нейно лице и че трябва да закупят правата както на досегашното, така и на предстоящото ѝ творчество. Големият писател е проявил нюх за майсторството ѝ. Сабо има множество международни литературни награди, вкл. „Фемина“, превеждана е на над 30 езика, а е името ѝ е било обсъждано между писатели като достойно предложение за Нобелов лауреат. [...]

Италианци за българите

Непосредствено преди 135-ата годишнина от Съединението издателство „Колибри“ пусна втората книжка от поредицата си с италиански заглавия, посветени на младата българска държава от следосвобожденския период. Поредицата е отлична находка на преводачката Дария Карапеткова, която е успяла да издири не само непознати у нас, но и редки заглавия от малко известни автори, които предлагат изворова литература за България от онези години. Част от тези заглавия дори в оригинал не са достъпни в българските библиотеки. [...]