Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Отказ от познатото

Надежда Радулова е авторка на осем книги с поезия. За „Алби“ (2000 г.) получава Националната награда Иван Николов. През 2015 г. получава и Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ за „Когато заспят“. Книгата „Малкият свят, големият свят“ демонстрира отново фината чувствителност на поетесата, дълбаенето във въпроси, свързани с човешкото присъствие в света, въпросите за паметта и детството, за майчинството и за трагичната нетъждественост на човека със себе си. [...]

Литературата ни след 1989 г.

Книгата на Инна Пелева е сериозен изследователски проект, който внимателно, но и с лична пристрастеност разглежда български романи и разкази, появили се в периода 1993–2019 г., тоест след Промяната. Въпреки че се състои от осем отделни глави, книгата може да бъде четена в цялост – като разгръщащ се сюжет, в който отделни линии се преплитат, надгражда се върху вече обсъдени автори и творби, и като своеобразна „панорама“ на българската литература, погледната не само отблизо, но и от далеч. [...]

Въображението на преводача. Разговор с Иглика Василева

Колкото и да е трудно да разбереш текста, три пъти по-трудно е да го пресъздадеш на български с всичките му теснини, завоалиран смисъл и преднамерени неясноти. Трудността идва от това, че ти знаеш точното тълкуване и много ти се ще да пуснеш един жокер на читателя, но тогава ще изневериш на автора, а изневярата е грях, преводаческата още по-голям, затова се налага и ти да превеждаш по джойсовски, тоест да завоалираш и замъгляваш. Това, от което най-много се притеснявах, беше дали българският език ще ми стигне. [...]

За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]