Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Деликатна работа. Разговор с Николай Аретов

През Възраждането наистина се „активизира“ интересът към миналото, оттам и към родовата история. Струва ми се, че поне сред част от по-образованите тогавашни хора се активизира и обратната тенденция – стремежът за еманципиране от миналото, поне от близкото минало, виждано като не особено престижно. Появява се или се засилва стремежът да станеш друг, по-различен от това, което са били предците ти. И представителните фигури от епохата тръгват към широкия свят, буквално или чрез образованието, чрез знанието. [...]

Какво може литературата? Разговор с Георги Господинов

Какво може литературата и литературната история в свят като днешния? Струва ми се, че в тревожни времена като настоящото литературната наука може да си позволи да излиза по-често от своето поле, да търси среща с други науки, да има самочувствието, ако щете, че е част от случващото се в света. И че притежава инструментариума да обясни това, което се случва в текста на света – етическо, естетическо и политическо. Също така вярвам в личния подход и отношение към обекта на изследване. [...]

През ада на смисъла, в ада на тялото

За да не звуча екстатично, не наричам тази книга подвиг. Ще я нарека по-описателно: книга – намиране, разкриване, съучастие, разбиране и разтърсване. На сетивата, на представите за поезия, на дълбините, скритите „пещери“ на най-съкровеното човешко. „Вирхов блус“ събира възможното за събиране от творчеството на родената като Мария Стефанова и живяла като Мария Вирхов: нейните първи три стихосбирки – „Жълта поезия“ и „Вятърът мъртъв език“ от 90-те и „Танци“ от 2005 г. [...]

Движението на думите

Най-новата книга на Аксиния Михайлова съдържа „избрани и нови стихотворения 1990–2020 г.“. Автоантологична книга, в която поетесата е подбрала творби от предишни стихосбирки и е включила 25 нови, непубликувани стихове. Нека припомня, че Михайлова има силно забележимо присъствие в българската поезия от 90-те насам. Носителка е на най-престижните български награди за поезия, три от стихосбирките ѝ са публикувани на френски език, получила е и две авторитетни френски награди за поезия. [...]