Култура / Оля Стоянова
Усещане за природа. Разговор с Гергана Петрова
Във фотографията никога не ме е интересувало дали нещо е суперостро на фокус, или колко тонове на сивото имам. Винаги ми е било по-важно една фотография да носи емоция. За фотографиите, които не са на фокус, мисля, че това е нещо, което ми остана от живописта. Лентата дори ми дава малко повече възможности да пресъздам това усещане – сякаш е нарисувано с четка. Но когато успея да направя нещо средно между картина и фотография, това е страхотно удовлетворение. [...]
От три култури. Разговор с Габриела Хаджикостова
Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. [...]
Болка и пречистване. Разговор с Веселка Кунчева
За мен пандемията беше като една малка смърт. Всички знаем, че страхът от смъртта преминава през няколко етапа – минаваме през гнева, през смирението, през опита да се договорим с който и да е над нас да не ни се случи. Аз преминах през същите процеси. Стигнах до усещането, че просто ме няма, защото ние сме творци, хора, които се занимават с изкуство, ние се изразяваме и дишаме чрез изкуство. И когато ти забранят да се докоснеш до това изкуство, ти ставаш просто парче плът и нищо повече. [...]
Мълчанието на снимката. Разговор с Добромир Иванов
Всички онези новини и събития, които снимаме всеки ден, нямат претенцията да бъдат изкуство. Но пък имат документална стойност, защото ние следваме ритъма на деня и това се документира. Когато след години извадиш архива си, можеш да видиш как всичко се е променило. Това постоянно снимане ни позволява да видим процесите – как някои герои на днешния ден си тръгват, как се появяват нови лица. Позволява ни да гледаме на живота като на фотографска лента, която се разгръща пред нас. [...]