Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Липсва усещането за изненада. Разговор с Александър Мануилов

Първият ми проект като драматург беше „Вавилонската кула“ с Огняна Серафимова. Показахме го в рамките на Пражкото квадринале през 2007 г. Беше визуален пърформанс и моята работа се състоеше в това да измислим как статични визуални елементи да се подредят – значещо, плавно и ярко – в разказ. Питаха ме искам ли да сложа и думи, аз реших, че няма нужда. Оставихме го верен на първоначалната му природа – да действа само с образи (и звук), понеже двигателят и сърцето на проекта бяха сценографите и техните визии. [...]

Разширяване на личния свят. Разговор с Владо Донков

Фотографията ме намери още когато бях на 14 години. На 15 вече започнах работа в рекламна агенция. Вероятно това беше причината да започна да бягам, за да се занимавам с фотография. Тогава в България нямаше такова нещо като професионална outdoor фотография. Но помня една случка – бях на 19 години, намирах се в Родопите, валеше силен дъжд, а аз стоях под една стряха и в онзи момент нещо ми светна, че с това искам да се занимавам. Просто видях един пейзаж в главата си, който много исках да заснема. [...]

Годината на скръбта

„Скръбта се оказва място, което никой не познава, преди да се озове там“, пише американската писателка Джоун Дидиън (род. 1934 г.) в края на тази трудна и много лична книга. „Годината на магическото мислене“ излиза през 2005 г. На 30 декември 2003 г. Дидиън губи съпруга си – писателя Джон Грегъри Дън, и една година работи върху тази книга, посветена на загубата. Една дълга година ѝ е необходима, за да приеме, пък и за да признае пред себе си, че смъртта е неумолима и окончателна. [...]

Щастието на фотографа. Разговор с Красимир Андонов

Румен Георгиев-Рум е един от двамата големи учители, които имам, но това е в личен план. Иначе Румен Георгиев е от хората, които трябва да останат в историята на българската фотография, защото творчеството му е уникално в условията, в които се е случвало. Родоначалник на този тип мислене във фотографията е Анри Картие-Бресон, нарича го „снимане в решаващия момент“ – тогава, когато съдържанието и формата са в равновесие. А това всъщност означава, че фотографът следи нещата, които се случват пред очите му... [...]