Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Фотографията като убежище. Разговор с Ивелина Берова

Снимам много градски пейзажи, улична фотография. Но пътуването е много важно, защото ме слага в друга реалност, за да започна да гледам по друг начин. Просто ме извежда от коловоза, в който живея всеки ден. Фотографията сама по себе си е пътуване. Аз и докато пътувам, не снимам типичната травъл фотография, а отново имам същите търсения, както и в уличната фотография. Търся отрязък, момент от живия живот. Когато снимам, аз наистина се чувствам така, сякаш изследвам хората. [...]

Срещу вятъра. Разговор с Ана Батева и Стефан Здравески

Те са съоснователи на независимото арт сдружение SPAM studios. Занимават се с продуциране не само на театрални представления, но и на концерти, творчески работилници, изложби. От почти две години двамата са в трупата на Габровския театър, но алтернативната дейност на SPAM studios продължава. В началото на тази година беше премиерата на най-новия им спектакъл – „Утерус“, по текст на Деян Дуковски. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, музиката е на Стефан Здравески, с участието на Валерия Върбанова и Марин Джишев. [...]

Отново Сигизмунд Кржижановски

След сборниците с разкази и новели „Итанесиес“ и „Автобиография на един труп“ на Сигизмунд Кржижановски, сега излиза още една книга на „незабелязания гений“, както сам се определя авторът. Преводът отново е дело на Даря Хараланова, която се е заела със задачата да представи пред българската публика текстовете на родения в Украйна рускоезичен писател от полски произход. Сигизмунд Кржижановски (1887–1950) освен труднопроизносимо име има и трудна съдба като писател. [...]

Децата, които обитават „Хотел Тито“

В автобиографичния роман „Хотел Тито“ на хърватската писателка Ивана Бодрожич откриваме не само автентичната гледна точка на едно дете към войната, но и път за преодоляване на дълбоките травми. Романът излиза през 2010 г. и още същата година е отличен с наградата Kiklop за най-добра прозаична творба. Това, което детският поглед констатира като жестоки и неопровержими факти – военните действия, насилието, разрушаването на един познат свят, почти всичко това същият този непринуден детски поглед успява да прости. [...]