Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Усещане за съ-битийност. Разговор с Василена Радева

В изкуството, както и в света, са важни движението и срещите по пътя, но вричането в заедност доживот звучи адекватно само и единствено в брачния съюз. Иначе в артистичния свят според мен да бъдеш в общност, е по-скоро моментно чувство на заедност в еуфорията на създаването или възприемането на едно произведение. Може би затова театърът с неговата мимолетна същност най-силно изразява моето усещане за истинска съ-битийност с другите, както и за нейната нетрайност. [...]

По следите на славното минало – Мисирков/Богданов

„По следите на славното минало“ е наречена най-новата изложба на Борис Мисирков и Георги Богданов. Инсталацията можеше да се види до края на ноември 2021 г. в двореца „Пистори“ в Братислава в рамките на международния Месец на фотографията. „По следите на славното минало“ е визуално продължение на най-новия документален филм на Борис Мисирков и Георги Богданов „Колите, с които нахлухме в капитализма“, продуциран от Мартичка Божилова. Световната премиера на филма беше в края на 2021 г. [...]

Изкуството и социалната кауза. Разговор с Лидия Върбанова

Днес изкуствата излизат все повече извън съответните организации и зали. Вече има опера и на езерото, има театър в гората и изкуството приема различни институционални форми, за да съществува. От една страна, това беше предизвикано от пандемията, но има значение и това, че зрителят днес иска да отиде и в парка, за да се разходи, и да гледа театър. Затова новите концепции са свързани с това, че изкуството трябва да отиде при зрителите, а не само обратното – те да влязат в залата. [...]

Усещане за природа. Разговор с Гергана Петрова

Във фотографията никога не ме е интересувало дали нещо е суперостро на фокус, или колко тонове на сивото имам. Винаги ми е било по-важно една фотография да носи емоция. За фотографиите, които не са на фокус, мисля, че това е нещо, което ми остана от живописта. Лентата дори ми дава малко повече възможности да пресъздам това усещане – сякаш е нарисувано с четка. Но когато успея да направя нещо средно между картина и фотография, това е страхотно удовлетворение. [...]