102 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Как се подрежда хаос
19.10
2022
Олга Токарчук пише „Стаята“ преди трийсетина години – през 1989 г., и не е трудно да се открият автобиографичните моменти в трансформациите на героинята: „Свалям и екзотичния си език, странното си име, умението да схващам вицове, мимическите бръчки, любовта към непривични за това място ястия, паметта за незначителни събития и заставам гола в тази розово-бяла престилка, сякаш тутакси съм нахлузила морска пяна. И от този момент целият втори етаж е мой“. В онези години полската писателка наистина работи в хотел... [...]
Фотография на общуването. Разговор с Николай Дойчинов
28.09
2022
Начина, по който съм се научил да работя в „Ройтерс“, съм го доразвивал непрекъснато в годините. А той е базиран на усъвършенстване както на естетиката и техниката, така и на етиката. В последните години етиката заема все по-голяма част от всекидневието ми. Дори професионалните ни разговори с колегите все по-често се отнасят до етични теми. Много колеги са ми разказвали как страдат, че са причинили, неволно, разбира се, тежки емоции у хора. Но ние цял живот се учим, учим се един от друг, затова за мен най-важно е общуването. [...]
Едно цвете в пустинята. Разговор с Рейнол Перес Васкес
20.06
2022
Много обичам Чехов и подобен тип разказване – всичко да се случва вътре в героя. Това в Мексико не се харесва, защото там е необходима драма – трябва да се случва нещо голямо, да има много страсти. И понякога ми казват, че разказите са скучни, в тях нищо не става, дори, че това не са разкази, а импресии. Ами добре, казах си – аз съм последовател на Чехов на испански, и престанах да пиша разкази. Но сега, докато си почивах, започнах една поредица разкази за призраци. Книгата вече е готова – написах петнайсет разказа. [...]
100 години назад. Разговор с Александър Иванов
20.06
2022
Във фотографиите на Антип Коев Обущаров видях бита на селото преди един век. Видях сиромашията на онези трудни години, но в същото време и едни европейци – като облекло, обноски и възпитание. По онова време читалището е било котило на всичко и самодейността не е случайна дума – напротив, в тази творческа самодейност хората са се изявявали и са израствали. Средата ги е стимулирала да развиват духовното в себе си. В читалището се е намирала и библиотеката, имало е общества и клубове. [...]