Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Срещу вятъра. Разговор с Ана Батева и Стефан Здравески

Те са съоснователи на независимото арт сдружение SPAM studios. Занимават се с продуциране не само на театрални представления, но и на концерти, творчески работилници, изложби. От почти две години двамата са в трупата на Габровския театър, но алтернативната дейност на SPAM studios продължава. В началото на тази година беше премиерата на най-новия им спектакъл – „Утерус“, по текст на Деян Дуковски. Режисьор на спектакъла е Ана Батева, музиката е на Стефан Здравески, с участието на Валерия Върбанова и Марин Джишев. [...]

Отново Сигизмунд Кржижановски

След сборниците с разкази и новели „Итанесиес“ и „Автобиография на един труп“ на Сигизмунд Кржижановски, сега излиза още една книга на „незабелязания гений“, както сам се определя авторът. Преводът отново е дело на Даря Хараланова, която се е заела със задачата да представи пред българската публика текстовете на родения в Украйна рускоезичен писател от полски произход. Сигизмунд Кржижановски (1887–1950) освен труднопроизносимо име има и трудна съдба като писател. [...]

Децата, които обитават „Хотел Тито“

В автобиографичния роман „Хотел Тито“ на хърватската писателка Ивана Бодрожич откриваме не само автентичната гледна точка на едно дете към войната, но и път за преодоляване на дълбоките травми. Романът излиза през 2010 г. и още същата година е отличен с наградата Kiklop за най-добра прозаична творба. Това, което детският поглед констатира като жестоки и неопровержими факти – военните действия, насилието, разрушаването на един познат свят, почти всичко това същият този непринуден детски поглед успява да прости. [...]

Почит към кумирите. Разговор със Зафер Галибов

Последната изложба е почит пред образите на мои кумири, от които съм се учил и възхищавал. И това са не само увлеченията ми към музиката, но и към хаоса, който можеш да укротиш. Модулната фотография се описва като метод на ръчно пренареждане на прекроените части от снимки в една фотография, на една площ, запазвайки перспективата в едно различно копие. Това е друга фотография, която е изпълнена от подобни на нея по-малки, но създаващи повтарящи се и засилващи се хармонични зони в зависимост от модула на рязането. [...]