Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Смяната на името. Разговор със Здрава Каменова

Идеята за спектакъла „Назови ме с моето име“ дойде от актрисата Наталия Цекова, с която сме работили и преди това заедно – направихме „Цигански колела“. А в основата на „Назови ме с моето име“ са истински истории на жертви и свидетели. Тези разкази са събрани от немския езиковед от български произход проф. Христо Кючуков и асистентката му Сибел Солак. Двамата събират истории, разказани на турски, ромски и български, от хора, преживяли възродителния процес. Има истории, които предизвикват усмивка, други – насълзяват. [...]

Лица и памет. Разговор с Фелия Барух

Обикновено снимам хора. Не ме влекат местата и е много странно, че това място ме привлече да го снимам. Има много интересна енергия в „Аушвиц“, наистина силна енергия, която не знам дали съм успяла да пресъздам във фотографиите. От една страна, това е машина – музей, от друга страна – трябва да го има това място, то трябва да бъде посещавано, защото не бива да забравяме какво се е случило. Още повече че има и хора, които отричат Холокоста. Но когато отидеш на това място, то те удря брутално. [...]

Неразгадаемата човешка природа. Разговор с Надежда Олег Ляхова

Идеята се ражда мигновено, а в произведение се превръща бавно. Има разлика между изразена чрез образ идея и „произведение“. Със статут на „произведение“ не всички образи се сдобиват и пътят в повечето случаи не е кратък. Времето, за което идеята се материализира чрез образ, в различните случаи е различно. Като че ли зависи най-вече от характера на художника. При мен се случва бързо. Образи създавам много – просто имам такава необходимост, нещо като „нервен тик“. По-голямата част не се превръщат в произведения. [...]

Яна Добрева: Учим се от страданието

„План Б“ е за аварийния изход от цялото днешно безумие, защото тежките зависимости са резултат от духовната пустиня, в която живеем. Всъщност тежките зависимости са и шанс за човека да се промени. Защото зависимият човек е болен. Зависимостите се оказват болест – те не са морална категория. Алкохоликът, наркоманът и комарджията, колкото и странно да звучи, не са деградирали хора. Те са тежко болни, тази болест обхваща цялото същество – тя има физически, умствен и духовен пласт. И се лекува чрез духовни средства. [...]