Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Гневът в нас. Разговор с актрисата Мария Стефанова

Редно е да пазим живота, да го обичаме. Много често родителите пренасят върху децата своите наранявания или напреженията, които съпровождат живота им. Викат им, крещят им. Какво са виновни децата? И после същите тези деца в училище викат, бият се, защото знаят, че така се постъпва. Ако се прави у дома, се прави и в училище. Ако се прави в училище, ще се прави и в бъдещия дом. Насилието така се ражда. То може да бъде прекъснато само тогава, когато се раждат и отглеждат образовани деца. [...]

За Шумен и първия български оркестър. Разговор с Калина Василева

В Шумен е създаден първият български оркестър от европейски тип. Дотогава звуковата среда у нас е свързана с религията и фолклора. След краха на Унгарската революция голям брой емигранти търсят убежище в Османската империя. Пристигането им съвпада с периода на Българското възраждане. В Шумен те са за кратко, настанени в къщи на българското население. Свободният европейски дух, култура и начин на живот на емигрантите в съчетание с любознателността и будния ум на българите води до истински цивилизационен скок. [...]

Георги Къркеланов – Археология на истината

Проф. Крикор Азарян много пъти ми е казвал: „Георги, моето момче, театърът няма нужда от семинаристи, а има нужда от артисти“. В театъра най-важната археология за него беше – едно да мислиш, друго да казваш. С думи да скриваш мислите си, а с действията да скриваш и думите, и мислите си. Какво се казва и какво се случва, всичко е по посока на скриване на истината. Най-важно е да откриеш тази археология на истината, на мисленето и от там нататък да го покриеш с видимите неща, за да скриеш невидимото. [...]

Илинденци, камъкът, природата. Разговор с Иван Русев

Връщайки се назад в спомените, се досетих, че като много малък моите родители ме бяха водили в Мелник. Спомних си пейзажа с причудливите скални образувания, възрожденските къщи… но това, което най-силно се беше запечатало в съзнанието ми, беше песента на птиците в нощния покой или рано сутрин. Още тогава се бях влюбил в тези звуци; те ме преследваха и не ме оставяха на мира, докато не ги открих отново в Илинденци. Разбира се, там открих и камъка, и несравнимата природа. И най-вече Бога. [...]