Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Да се сраснеш с пианото. Разговор с Атанас Куртев

Всичко започва още от прадядо ми, който купил пиано „Фьорстер“ за дъщеря си. Прекрасен инструмент и досега свиря на него на вилата. Двете ми баби също свиреха на пиано. Баща ми е лекар, но прекрасно изпълняваше мазурки и валсове. Майка ми, Саша Ламбрева, беше концертираща пианистка и педагог. Романтична, чувствителна душа, страстно влюбена в руската литература. Вкъщи майка ми често свиреше Бетовен и Шопен, Шуман и Рахманинов. За нея свиренето не беше възпроизвеждане, а създаване на форми. [...]

Кирил Кадийски: Стихотворението е като Млечния път

През юни поетът Кирил Кадийски чества своя 75-годишен юбилей. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани нееднократно: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. [...]

Гео Милев няма аналог. Разговор с Костадин Бонев

Докато работех върху филма за Гео Милев, аз се сблъсквах с всякакви хора, някои знаеха цялото му творчество, а други не бяха чели нищичко. И въпреки всичко и едните, и другите искаха да ми помогнат, и то абсолютно безкористно. Такава безкористност ми се случва за трети път. Първо, когато правех игралния филм за Йовков, „Военен кореспондент“, после при документалния за Вапцаров и сега. Това са авторитети, които не са наложени от съвременната конюнктура. Те са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората. [...]

Милен Миланов: Живеем във време на фалшиви биографии

В момента патриотарщината в България изговаря куп глупости и се крие зад индулгенцията за паметта, за българщината, за бъдещето. Истината може да бъде само истинна. И трябва да имаш самочувствието и способността да поемаш рискове да представяш само това. Открай време се вършат какви ли не безобразия и след това се обличат в красиви тълкувания от послесписна гледна точка. Аз не бих допуснал такова нещо. Моето занимание е да отстоявам казаното от мен, да се разкайвам или гордея с него, но никога да не се отмятам. [...]