Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Илинденци, камъкът, природата. Разговор с Иван Русев

Връщайки се назад в спомените, се досетих, че като много малък моите родители ме бяха водили в Мелник. Спомних си пейзажа с причудливите скални образувания, възрожденските къщи… но това, което най-силно се беше запечатало в съзнанието ми, беше песента на птиците в нощния покой или рано сутрин. Още тогава се бях влюбил в тези звуци; те ме преследваха и не ме оставяха на мира, докато не ги открих отново в Илинденци. Разбира се, там открих и камъка, и несравнимата природа. И най-вече Бога. [...]

Да се сраснеш с пианото. Разговор с Атанас Куртев

Всичко започва още от прадядо ми, който купил пиано „Фьорстер“ за дъщеря си. Прекрасен инструмент и досега свиря на него на вилата. Двете ми баби също свиреха на пиано. Баща ми е лекар, но прекрасно изпълняваше мазурки и валсове. Майка ми, Саша Ламбрева, беше концертираща пианистка и педагог. Романтична, чувствителна душа, страстно влюбена в руската литература. Вкъщи майка ми често свиреше Бетовен и Шопен, Шуман и Рахманинов. За нея свиренето не беше възпроизвеждане, а създаване на форми. [...]

Кирил Кадийски: Стихотворението е като Млечния път

През юни поетът Кирил Кадийски чества своя 75-годишен юбилей. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани нееднократно: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. [...]

Гео Милев няма аналог. Разговор с Костадин Бонев

Докато работех върху филма за Гео Милев, аз се сблъсквах с всякакви хора, някои знаеха цялото му творчество, а други не бяха чели нищичко. И въпреки всичко и едните, и другите искаха да ми помогнат, и то абсолютно безкористно. Такава безкористност ми се случва за трети път. Първо, когато правех игралния филм за Йовков, „Военен кореспондент“, после при документалния за Вапцаров и сега. Това са авторитети, които не са наложени от съвременната конюнктура. Те са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората. [...]