Култура / Автори

Доминик Волтон

Доминик Волтон

Доминик Волтон (род. 1947 г.) е френски социолог. Той изследва сферата на комуникацията с особен акцент върху мястото на човека и демокрацията в нея, а не толкова на техниката и икономиката: „Да мислим комуникацията“ (1997), „Интернет и след това?“ (1999). Заедно с Жан-Луи Мисика е автор на книгите с интервюта: „Ангажираният наблюдател“ (разговори с Реймон Арон, 1981) и „Избор на Бог“ (разговори с кардинал Жан-Мари Люстиже, 1987). Книгата „Политика и общество“ (разговори с папа Франциск) излезе във Франция през септември 2017 г. Публикуваният текст е глава от книгата.

Прочети повече...

Дора Валие

Дора Валие

Дора Увалиева (Валие) е френска изкуствоведка от български произход. Тя е сестра на Петър Увалиев. Родена е в София на 23 юли 1921 г. Завършва Италианското училище в София и през 40-те години заминава да учи история на изкуството в Италия. Защитава дисертация върху византийското изкуство в Университета в Падуа. През 1950 г. се установява в Париж, а три години по-късно започва работа в престижното издание „Кайе д’Ар“, ръководено от Кристиан Зервос, за което провежда разговори с Жорж Брак, Фернан Леже и Пабло Пикасо. Отделя специално внимание на художници като Серж Поляков и Жак Вийон. Тя е признат експерт по Митничаря Русо, на чието творчество посвещава специално изследване (1961 г.). През 1967 г. излиза монографията ѝ „Абстрактното изкуство“, която ѝ носи световна известност. Сред другите ѝ книги са: „Ориентири, живописта във Франция, началото и краят на визуалната система (1870–1970)“, „Изкуство, анти-изкуство, не-изкуство“, „От черното към бялото, цветовете в живописта“. На български език е издадена единствено книгата ѝ „Изкуството: поглед отвътре“ (превод Данила Стоянова, „Агата-А“, 2001). Умира на 12 септември 1997 г. в Париж.

Прочети повече...

Дорси Ругамба

Дорси Ругамба

Дорси Ругамба (род. 1969 г.) е руандийски драматург и режисьор, основател през 2012 г. на Rwanda Arts Initiative (RAI). Мисиято му е да публикува африкански автори. През 2020 г. Ругамба се готвеше да постави на сцената на Националния театър на Валония в Брюксел новата си пиеса „Върховни останки“ (за плячкосването на африканското културно наследство), когато се разрази пандемията.

Прочети повече...

Е. Т. А. Хофман

Е. Т. А. Хофман

Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776–1822) е немски писател, композитор, диригент, живописец, график и карикатурист, една от най-необичайните фигури на немския романтизъм. Роден е в Кьонигсберг в семейството на адвокат. Биографията му е бедна откъм събития, но творчеството му е наистина мащабно. Приживе критиците се отнасят към творбите му с лека насмешка, споделяна даже от Гьоте и Шилер. Едва след смъртта си той става легенда, а разказите от неговия сборник „Серапионовите братя“ имат огромен отзвук. Прозата му оказва огромно въздействие върху Гогол и Достоевски, Теофил Готие и Бодлер, Оскар Уайлд и Херман Хесе. По негова творба Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката“, а Вагнер операта си „Летящият холандец“. Влиянието му върху романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков е очевидно, а в България негови последователи са Светослав Минков, Николай Райнов и Владимир Полянов.

Прочети повече...

Ева Илуз

Ева Илуз

Ева Илуз е професор по социология и антропология в Еврейския университет в Йерусалим. Изследва проблеми на социологията на емоциите, консуматорското общество и медийната култура. Книгата ѝ „8 октомври“ разглежда левия антисемитизъм и антиционизъм, ескалирал веднага след терористичната атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. 

Прочети повече...

Евгений Добренко

Евгений Добренко

Евгений Добренко (1962) е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика. Той е измежду най-влиятелните изследователи на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Сред най-известните му книги са „Метафора на властта“ (1993), „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Форматиране на съветския писател“ (1999), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008). Съставител е на научни сборници като „Соцреалистическият канон“ (2000), „Сталинисткият пейзаж: изкуството на идеологията на съветското пространство“ (2003), „Руската литература след 1991 г.“ (2015), „Социалистическият реализъм в централно и източноевропейските литератури: институции, динамики, дискурси“ (2018) и много други. През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за колективния труд „История на руската литературна критика: съветска и постсъветска епоха“. През тази година проф. Добренко беше в София за участие в Международния научен семинар „Двете лица на писателя: персонални казуси в източно-европейските литератури“ в Нов български университет.

Прочети повече...

Евгений Морозов

Евгений Морозов

Евгений Морозов е писател и изследовател на политическите и социалните измерения на технологиите. Роден е в Беларус, следва в Американския университет в България, а по-късно се установява в САЩ. Има докторска степен по история на науката от Харвардския университет. Автор е на книгата „Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата“, която през 2012 г. печели наградата „Голдсмитс“.

 

Прочети повече...

Евгений Силянов

Евгений Силянов

Евгений Силянов (1907–1997) е дипломат и журналист. Син е на летописеца на Илинденското въстание Христо Силянов и на учителката и преводачка София Малиновска. Учи право в Париж (1925–1929). През 1931 г. постъпва с конкурс във Външното министерство. Бил е трети легационен секретар в мисията ни в Париж и в представителството на Обществото на народите в Женева (1935–1939). Участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Първи секретар в легацията в Берн (1942–1944), след което открива и ръководи легацията в Париж (1945–1946). Участва в преговорите по Парижкия мирен договор, но отказва да приеме комунистическия режим и е лишен от българско гражданство. Един от основателите на българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Дългогодишен журналист в „Пари Мач“. Автор на книгите „Последните свидетели от бункера“ (по спомените на Траудъл Юнге), „Операция Валкирия: заговорът на американските генерали срещу Хитлер“, „Руснаците“.

Прочети повече...