Култура / Автори

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева е докторант по изкуствознание в Националната художествена академия и дългогодишен журналист, едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Репортер и водещ на „По света и у нас“, „Панорама“, „Екип 4“, „Вижте кой“, а в момента една от водещите на „Светът е 7“. Автор на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-Кристо. Последният филм от тази поредица – „Плаващите кейове“, вече събира зрители и по света. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специализира в Ройтерс, в Би Би Си, в ООН и в Колумбийския университет в Мисури, САЩ. Тема на докторската ѝ дисертация е „Категорията „време“ в творчеството на Кристо и Жан-Клод“. Авторка на книгата „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“ (2018).

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова е завършила българска филология в Шуменския университет. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема "Жанр и норма в българската драма от началото на ХХ век". Научните й публикации са в областта на теория на драмата, журналистически жанрове, публицистика. Автор на книгите: “За трите жанрови модела в българската драма от началото на ХХ век” (2001), “Жанрове в медиите” (2007).

Евдокия Борисова, Мира Душкова

Едгар Морен

Едгар Морен (роден на 8 юли 1921 г. в Париж) е френски социолог и ангажиран интелектуалец. Участник във френската Съпротива, той е емблематична фигура на левицата във Франция. Като социолог се опитва да опише „комплексността“ на съвременния свят, комбинирайки „теорията на системите“ с антропологията, на което е посветена и основната му творба – „Методът“ (6 тома, 1981–2006). Сред другите му книги са: „Човекът и смъртта“ (1951), „Киното или имагинерният човек“ (1956), „Кинозвездите“ (1957), „Въведение в една политика на човека“ (1965), „Май ’68 – пробивът“ (съавтори: Клод Льофор, Корнелиус Касториадис, 1968), „Киното: изкуство на комплексността“ (2017), „Какво училище искаме ние?“ (2020). На български се преведени книгите му „Духът на времето“ и „Мислещата глава“.

Едуард Андрюшченко

Едуард Адрюшченко е украински историк и журналист.

Едуард Лукас

Едуард Лукас (род. 1962 г.) е британски журналист, известен анализатор на руската политика и на процесите в Източна Европа. Син е на оксфордския философ Джон Лукас. Завършил е Лондонското училище за икономика и Ягелонския университет в Краков. От 1986 г. е кореспондент на сп. „Икономист“ в различни източноевропейски страни. Редовно участва като коментатор в програми на Би Би Си. На български език е преведена книгата му „Новата Студена война“ („Прозорец“, 2008 г.).

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Екзарх Стефан I

Екзарх Стефан I (1878–1957) е висш български духовник. Неговото светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, после постъпва в Софийската семинария. Той е възпитаник на Киевската духовна академия, след което специализира богословие в Женева и защитава дисертация във Фрибургския университет в Швейцария. През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а от 1922 г. е Софийски митрополит. Той е един от спасителите на българските евреи и е обявен за Праведник на света от Яд Вашем (2001). Бил е български екзарх от 1945 до 1948 г. През 1948 г. е отстранен като глава на Българската православна църква и е принуден да подаде оставка. Заточен е в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Той е обичан проповедник и aвтор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината на пастирското служение“.