Елица Терзиева

Елица Терзиева

Елица Терзиева е завършила изкуствознание в НХА. От 2015 г. работи в Националната художествена галерия като уредник в отдел „Българско изкуство“, завеждащ фонд „Живопис след 1944 г.“. В това си качество е куратор на редица изложби. Тя е един от съставителите на каталога „Иван Мърквичка (1856–1938) и новата българска живопис“ (2016), също издание на НХГ. От 2018 г. е член на секция „Критика“ в СБХ и преподавател в катедра „Изкуствознание“ към Изящния факултет на НХА.

Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров (1885–1943) е поет, философ и литературен критик. Роден е в с. Груинци, Босилевградско. Завършва литература в Монпелие, Франция, и философия във Фрибур, Швейцария. Приват-доцент в катедрата по сравнително литературознание в СУ (1923–1943). Смята себе си за интуитивист и ученик на Бергсон. Поетичното му творчество е повлияно от идеите на романтизма и постсимволизма. Автор на книгите: „Сънят на любовта“, „Дневник на самотния“, „Кораби“, „Драматични поеми“, „Златна жътва и бойни полета“, „Купол“ и др.

Еманюел Карер

Еманюел Карер

Еманюел Карер (род. 1957 г.) е внук на руски емигранти и син на известната френска историчка Елен Карер д’Анкос. Той е френски журналист, сценарист и писател. Завършва политически науки, започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга „Смелост“. Пише и сценарии, един от които – „Снежният клас“ – получава наградата Фемина (1995). На български език са преведени романите му „Врагът“, „Лимонов“, „Царството“, „Истории, различни от моята“, „Йога“, публикувани от издателство „Колибри“. 

Еманюел Левинас

Еманюел Левинас

Еманюел Левинас (1905–1995) е френски философ и еврейски мислител. Роден е в Каунас, Литва, която тогава е в границите на Руската империя. От дете говори руски, литовски и идиш, получава юдейско религиозно възпитание. През 1923 г. емигрира във Франция. Завършва философия в Страсбург, където се запознава с Морис Бланшо. През 1928 г. специализира във Фрайбург, където посещава семинарите на Мартин Хайдегер и подготвя доктората си за „Откриването на съществуването заедно с Хусерл и Хайдегер“. През 1940 г. е мобилизиран с офицерски чин в армията и в периода 1940–1945 г. е в пленнически лагер в Долна Саксония. Бил е професор по философия в университетите в Поатие, Нантер и Сорбоната. На български език са преведени книгите му: „Времето и другото“, „Хуманизъм към другия човек“, „Собствени имена“, „Другост и трансцендентност“, „Другояче от битието, или отвъд същността“ (в превод на Тодорка Минева) и „Тоталност и безкрайност“ (в превод на Мария Димитрова). 

Еманюел льо Роа Ладюри

Еманюел льо Роа Ладюри

Еманюел льо Роа Ладюри (1929–2023) е известен френски историк медиевист, представител на школата „Анали“ и ученик на Фернан Бродел. Почетен професор на Колеж дьо Франс и член на Френската академия за морални и политически науки. През 1966 г. издава първото си голямо изследване – дисертацията си „Селяните на Лангедок“. Най-прочутата му книга е „Монтаю, едно окситанско село (1293–1324)“, публикувана през 1975 г. и смятана за един от класическите трудове на микроисторията (превод Недка Капралова, „Изток-Запад“, 2017 г.). През 1973 г. и 1978 г. излизат двата тома на мащабното му изследване „Територията на историка“. Той е един от първите историци, които изследват историята на климата и влиянието му върху социално-икономическите процеси.

 

Емил Андреев

Емил Андреев

Емил Андреев (род. 1956 г.) е писател и сценарист. Завършва английска филология и журналистика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор на романите „Стъклената река“, „Проклятието на жабата“ и „Лудият Лука“, на „Ломски разкази“, „Късен сецесион“, „Островът на пияниците“ и др.

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев е художник и куратор. Роден е в Пловдив, където живее и работи. Завършва графика в НХА – София (1986). Един от основателите на група „Ръб“. Автор и ръководител на международен проект „Графично ателие – Пловдив“, председател на сдружение „Изкуство днес“, основател и директор на Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“ и галерия „Коридор“. Инициатор и директор на международния фестивал за видео изкуство „Фасада“ и фестивал на светлината LUMMIX, Пловдив. През 2010 г. инициатор на проекта ПЕСК 2019 и художествен директор през 2013 г., пряко ангажиран в изготвяне културната програма на проекта.

Емил Тонев

Емил Тонев

Емил Тонев е писател, сценарист и журналист. Роден е на 9 януари 1964 г. в гр. Шипка. Автор е на стихосбирката „Цветовете на вълчия сън“ (1993), на сборника новели „Граница“ (1993), на романите „Омбре“ (2000) и „Понякога ангели“ (2014). Сценарист е на игралните филми „Граница“, „Сомбреро блус“ и „Омбре“.