Нравите подивяват, справедливостта е безпризорна

Политиката е болката, която възниква, когато други хора искат друго. Затова можем да приемем обществата като общности на болката, също и като общности на нараняването и нервността, или комуни в спор. Тези дни все по-често мисля за Никлас Луман и неговата теза: това, което знаем за света, го знаем чрез медиите. Медиите са устройства за циркулация на темите. Това е едната половина от истината: знанието за света възниква предимно медийно, т. нар. личен опит винаги играе по-малка роля. [...]

Да снимаш папата без дубъл

Още в първата секунда, в която папа Франциск бе представен, ме заинтригува името му. Беше избрал името на св. Франциск от Асизи, което бе важен знак. Никой не го очакваше. Ала името носеше обещание. Затова още в самото начало се интересувах от всичко, което той правеше, казваше и пишеше. Бях възхитен от неговото слово, от неговото непретенциозно, просто и въпреки това съвършено ново слово. [...]

Андрей Наков: Фалшификатите разрушават нашата памет

Изложбата, която видях при откриването на „Квадрат 500”, беше направо трагична. Тя е резултат на антимодернистката идеология на соцреализма, чиято жертва също е и Светлин Русев. Неговото виждане за българското изкуство в последните десетилетия е ужасно, той просто погуби няколко поколения художници. Експозицията в галерията представлява, както казват руснаците, една „неразбериха“ – нещо твърде объркано, хаотично, без никаква система. [...]

Стефан Командарев за обърканите герои и ’68

Документалният филм „Ненужен герой“ (реж. Стефан Командарев, 2018) е част от колекцията „Окупация 1968“. През 1968 г. пет държави, членки на Варшавския договор, окупират Чехословакия. Петдесет години по-късно петима режисьори от тези страни снимат филми за инвазията. Копродуцент от българска страна е АГИТПРОП. Петте филма ще бъдат излъчени по БНТ през септември, а българската творба – на 9 септември, датата, на която през 1968 г. загива героят на филма. [...]

Във фризера на соцреализма. Разговор с Евгений Добренко

Освен литературата на самиздат и тамиздат съществува и литература на Госиздат, тоест литературата, която издават държавните издателства. Всичко най-интересно от съвременната литература, което се чете през 60-те, 70-те и 80-те г. до перестройката, е тъкмо тази литература, която наричам литература с двоен адресат. Става дума за писателите, които, от една страна, сякаш поставят неудобни за властта въпроси и дават неортодоксални отговори, а от друга – се вписват много добре в системата. [...]

Антидисидентстващият дисидент. Разговор с Димитър Кенаров

Голямата мечта на Георги Марков е да пробие на западния пазар, да бъде част от една по-космополитна култура, да плува, както би се изразил той, заедно с китовете и делфините в океана, а не с хамсията и цацата в родния гьол. Всъщност това е чисто професионалната причина да напусне България: желанието да седне на една маса с големите играчи, да изпита собствения си талант, да го стисне между зъбите си и да провери дали е направен от истинско злато. [...]