Култура / Брой 3 (2956), Март 2019 / Сцена

Игра на риск. Разговор с Михаил Мутафов

20.03
2019

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва. Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Радичковата Библия

18.03
2019

Радичковите хора са правени по калъпа, който писателят има за човека изобщо: дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, но и пълно с правописни грешки. Той ги лепи от кал и слама като един Господ Саваот, после духва отгоре им да вдъхне душа и ги пуска да щъкат несъвършени из сътворения от него Северозапад. И точно поради своето несъвършенство хората решават, че тъкмо те са сайбията на тоя свят, докато насреща им не изскочи я някоя мрачна жаба, я някоя престорена на умряла лисица, я някоя суматоха. [...]

От Анелия Янева 0 коментара Прочети повече...

Съставните части на щастието

17.03
2019

Новото представление на Ива Свещарова и Вили Прагер, което се играе в ДНК, пространство за съвременен танц и пърформанс, отново обръща внимание на актуален проблем от съвременността, предлагайки прецизно и вълнуващо изследване на щастието през средствата на пърформанса. „Произведени за щастие“ се появява точно една година след Shamebox, отличен с наградата на Съюза на артистите в България Икар 2018 за съвременен танц и пърформанс. [...]

От Елена Ангелова 0 коментара Прочети повече...

„Наблюдателите“

17.03
2019

Докато четях последната пиеса на Константин Илиев „Наблюдателите“, си мислех, че е повече пиеса за четене, отколкото текст за театър, защото изгражда един изцяло хипотетичен свят, в който, подобно на паноптикум, са събрани фигури от българския национален наратив (с основни икони Ботев и Левски) и от западната модерност (Кант и Достоевски, които се появяват на сцената, но още Гарибалди, мяркащ се като силует, Мацини, Ницше, Маркс, Бакунин и други, за които се говори). [...]

От Николай Йорданов 0 коментара Прочети повече...