89-а: размисъл върху надеждите ни

89-а: размисъл върху надеждите ни

Либералната революция отне около четиридесет-петдесет години. Контрареволюцията също няма да свърши за две-три години. Това би било нереалистично очакване. Трябва да се подготвим за дълга и може би поколенческа битка с тези сили. Ако го направим, едно нещо ще е на наша страна. И то е, че хората ще започнат да изпитват трудности. Както споменах, историята на прехода от „лошото“ към „хубавото“ може да звучи иронично, но сега се запътваме към „по-лошото“. След време хората ще осъзнаят, че това е „по-лошото“, и ще започнат да търсят „по-хубавото“. [...]

Какво да се прави?

Ние не можем да избягаме от идентичността, нито от политиката на идентичността. Идентичността, по думите на Чарлз Тейлър, е „могъща морална идея, която сме получили в наследство“. Тази „морална идея“ ни казва, че имаме свое автентично вътрешно „Аз“, което е непризнато, и намеква, че окръжаващото общество като цяло може би греши или е репресивно. Тя изостря естественото ни желание за признание на собственото ни достойнство... [...]