Матей
19.05
2019
Матей, по баща Павлов, беше висок старец с тъмна като пергамент кожа и широко чело, набраздено от тънки бръчици. Не приличаше много на мъжа от черно-белите снимки в коридора – годините бяха изтънили този Матей, бяха го смалили, попрегърбили, костите на ръцете му почти прозираха, но бяха и смекчили чертите на лицето му, от което гледаха чифт дълбоки сини очи. Понякога се сещаше колко е стар и му ставаше смешно, усмихваше се с добродушна, малко крива усмивка, сякаш не можеше да повярва. [...]