Култура / Брой 5 (2958), Май 2019 / Тема на броя

Митът Леонардо

„Да съставяш много книги, то няма край.“ За личността и творчеството на никой художник не се е писало толкова много, колкото за Леонардо. Писането за човека от Винчи не ще има край, поне докато я има нашата цивилизация, защото той е не само фигурата, която олицетворява Ренесанса или изкуството, но творецът, който въплъщава нейния гений. Не се заблуждавам, че разбирам Леонардо, но се опитвам да разбера поне неразбирането, което неговата личност и творчество пораждат. Всичко започва с Джорджо Вазари, който разказва, че преди смъртта си на 2 май 1519 г. Леонардо да Винчи „дълги месеци бил болен и виждайки близкия си край, се обърнал с любов към нашата света католическа вяра. [...]

Тайната на Да Винчи

Леонардо да Винчи е преди всичко велик художник. И както всеки велик художник, е предопределен да предизвиква дълготрайно очарование. В него има толкова много неясноти, колкото и уникални черти, всички те допринесли за неговата легенда. Помислете за неговия почерк например. Бидейки левичар, той пише от дясно наляво, но създава обърнати символи, неразгадаеми без помощта на огледало. Мисля също така и за андрогинността на неговите герои, които историците на изкуството са проучвали толкова изчерпателно. [...]

Разпънат между Италия и Франция

Леонардо прекарва последните три години от живота си в долината на Лоара, по-точно в град Амбоаз, където през 1516 г. на 64 години приема поканата на краля на Франция Франсоа I. Носи в своите куфари ръкописи, бележки и три картини – „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“ и „Света Ана с Мадоната и Младенеца“. Назован е „първи художник, инженер и архитект на краля“ от Франсоа I. Историческа истина, която си струва да се припомни на Италия, е, че Леонардо да Винчи отива във Франция, примамен от предложената му висока заплата. [...]