Култура / Брой 5 (2958), Май 2019 / Кино

Атанас Киряков на 80

17.05
2019

Бях на 10 години, когато в родния ми град Варна гледах един френски филм. И тогава, без никой да знае, в главата ми остана решението, че ще правя кино и че ще уча кино в Париж. В ония години това беше абсурд. През дълги перипетии минах, но имах късмет. В много трудни моменти птичето ми е кацало на рамото. Това е щастие... Разбира се, като се върнах от Франция, беше трудно. Дълго време работих като асистент, а в началото не ми даваха и това. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Аутопсии на престъплението

17.05
2019

Ларс фон Трир никога не е звучал толкова сатанински иронично. Фатих Акин никога не е изглеждал толкова социално неангажиран. Между всеки от двамата европейски режисьори и новия му филм лежи „кариерата“ на един сериен убиец. При все общата си категория „Х“ (или „Забранен за лица под 18 години“) „Къщата, която Джак построи“ и „Златната ръкавица“ са крайно противоположни като настроение, формални решения и философско послание. Първият – елитарно херменевтичен, вторият – натуралистично студенокръвен. [...]

От Екатерина Лимончева 0 коментара Прочети повече...

Кино в града на лалетата

16.05
2019

И тази година за 38-и път в Истанбул се проведе (5–6 април) значимият (все още) международен кинофестивал. Показа 175 филми от 45 страни, разпределени в 19 програми, осем киносалона и един музей, известен в артистичните среди като Pera Museum Auditorium. Всъщност най-много кино бе видяно в Беоглу, Гайретепе и Кадъкьой. Почти веднага след церемонията по награждаването немалка част от турските кинаджии се запътиха към Анкара, където вече трето десетилетие филмите им обогатяват културния пейзаж на столичния град. [...]

От Павлина Желева 0 коментара Прочети повече...

Защо Луи дьо Фюнес?

14.05
2019

Луи дьо Фюнес не бил достоен за Френската синематека? Има с какво да се гордеем: само във Франция една ретроспектива в храма на „киноманията“ може да разпали полемика около най-популярния комик за последния половин век. Има само една причина актьорът да не попадне под славата на прожекторите. И тя е, че киното е преди всичко дело на режисьорите. Ето защо над всяка ретроспектива, посветена на актьор, бил той и най-великолепният – примерно, Кари Грант или Мастрояни – винаги витае подозрението в „кинобезчестие“. [...]

От Франсоа Югенен 0 коментара Прочети повече...