Тайната на Да Винчи

Леонардо да Винчи е преди всичко велик художник. И както всеки велик художник, е предопределен да предизвиква дълготрайно очарование. В него има толкова много неясноти, колкото и уникални черти, всички те допринесли за неговата легенда. Помислете за неговия почерк например. Бидейки левичар, той пише от дясно наляво, но създава обърнати символи, неразгадаеми без помощта на огледало. Мисля също така и за андрогинността на неговите герои, които историците на изкуството са проучвали толкова изчерпателно. [...]

Култура и комуникация. Разговор с папа Франциск

Нямаме думи пред тайнството на другия човек. Когато искам да предам нещо на някого, трябва да осъзная дълбоко, че съм изправен пред тайнството на другата личност. Би трябвало да мога да общувам от дълбините на моето тайнство, на моя опит, възможно най-мълчаливо. А в пределни ситуации – само чрез допир. Ако се замислим, това е езикът на децата. Когато гледам едно дете, когато съм пред него, даже не го питам: „Как върви, как е в училище?“. Просто правя така (жестове). Близостта се изразява с жестове. [...]

Павел Койчев: Аз съм работещ песимист

При съзиданието цялата енергия на човека е обърната навън, докато Бог е казал навътре да е посоката. Защото добре, приказваме си: „Да се развиваме!…“. Ала какво означава да се развиваме, накъде да се развиваме? Има се предвид основно материалното – да правиш високи сгради, бързи коли, нови телефони… Всичко, всичко… Но само и единствено в материалната посока. А е казано: „Познай себе си!“. Значи трябва да се развиваме навътре. Това е развитието, другото е пагубно, ще умрете! [...]

Алхимията на разбирането. Разговор с Капка Касабова

Границата живее с мен и в мен още от детството. Аз съм дете на тази граница, въпреки че съм от София, тъй като съм от последното поколение, израснало с Желязната завеса. Винаги съм имала особен интерес към границите – различните видове, как животът на хората е формиран и деформиран от границите, как границите се променят с времето. Също така винаги са ми били особено интересни перифериите, а граничните села на България са изключително богати места, културно, природно, геополитически. [...]

Българските закъснения. Разговор със Светлозар Игов

Още като студент четох някои автори от сръбската поезия, които просто обикнах и веднага ги усетих като големи световни поети. Мога да кажа това и след повече от 50 години: аз мисля, че най-големият европейски поет от втората половина на XX век е Васко Попа. Обикнах някои поети – Миодраг Павлович с първата му книга (1952 г.), Васко Попа с „Кора“ (1953 г.), а няколко години след това излезе една втора вълна на модерните поети Бранко Милкович, Иван Лалич, Йован Христич. [...]

Атанас Киряков на 80

Бях на 10 години, когато в родния ми град Варна гледах един френски филм. И тогава, без никой да знае, в главата ми остана решението, че ще правя кино и че ще уча кино в Париж. В ония години това беше абсурд. През дълги перипетии минах, но имах късмет. В много трудни моменти птичето ми е кацало на рамото. Това е щастие... Разбира се, като се върнах от Франция, беше трудно. Дълго време работих като асистент, а в началото не ми даваха и това. [...]