„Имаме изключителни находки, но и недостиг на реставратори, и проблеми с хипербюрокрацията“, твърдят археолози преди откриването на годишната изложба в НАИМ

Вече реставрирани, мраморната глава от II в. сл. Хр. от античния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите и златните начелник и апликация с гранати от конска сбруя (II–I в. пр. Хр.) от землището на тополовградското село Капитан Петко войвода ще бъдат във фокуса на откриващата се на 14 февруари изложба „Българска археология 2024“ в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Експонатите са част от многобройните впечатляващи находки, разкрити в двата проучвани обекта през миналото лято.

Мраморната глава е от втората статуя, на която се натъква екипът на проф. Людмил Вагалински в т.нар. Голям канал на Хераклея Синтика. На 23 септември 2024 г. тя е открита на шест метра от намереното дни преди това тяло от същия материал. Тестове доказват, че частите са от една и съща скулптура. Според ръководителя на разкопките тя е с около 150 години по-късна от първата, разкрита от експедицията в началото на юли. Професорът обаче е убеден, че и двете статуи „са скрити“ в Големия канал след силно земетресение през IV в. сл. Хр. Посетителите на изложбата в София ще могат да видят само внимателно почистената глава, тъй като по мраморното тяло има увреждания, предполагащи по-продължителна реставрация. Най-сериозна е дълбоката пукнатина в едното бедро на скулптурата, която още в древността е укрепена с метални шипове.

Ако за първата намерена статуя учените изказаха исторически и изкуствоведски обосновано предположение, че изобразява един от внуците (Гай Цезар или Луций Цезар) на първия римски император Октавиан Август (27 г. пр.Хр.–14 г. сл.Хр.), то за втората засега по-скоро са сдържани в догадките си. Категорично обаче е мнението, че изображението е на високопоставена личност от Античността. А след като бъдат напълно реставрирани, двете статуи ще влязат в колекцията с находки от Хераклея Синтика на Историческия музей в Петрич.

Масивният златен начелник с изображение на змия, който ще видим в годишната експозиция в НАИМ, пък е сред многобройните златни, сребърни и бронзови погребални дарове на тракийски владетел, открити в Тополовградско от екипа на Даниела Агре. Според археоложката това е първият пълен комплект с накити и въоръжение на тракийски владетел от края на II–началото на I в. пр.Хр., на който попада научна експедиция у нас. Сред десетките находки са още два златни венеца с плодчета и листенца, също златни пръстен, огърлица и масивни гривни, върху една от които има и изящни минискулптурки на жена и мъж; нож с инкрустирани скъпоценни камъни, два богато украсени меча, златни нишки от погребален саван, бронзов канделабър и крачета от ложето на покойния, сребърни апликации от конска сбруя и др. Някои от тях са увредени от високата температура при трупоизгарянето, но по думите на Даниела Агре предметите са изработени с изключително умение и прецизност в стил, характерен за късноелинистическата епоха. В „Българска археология 2024“ ще видим само златния начелник от това съкровище, а след приключване на реставрацията и консервацията пълният комплект с артефакти от Могила 1 край село Капитан Петко войвода ще бъде изложен в специално оборудвана зала в Историческия музей в Тополовград.

Двете находки прибавят още блясък към културноисторическото ни наследство, но зад него стоят проблеми, затрудняващи работата на археолозите и реставраторите, благодарение на които музейните витрини са пълни. Да не говорим, че всичко, което буди интереса на световната научна общност и предстои да привлече хиляди посетители на изложбата, можеше все още да е под земята или още по-зле – в ръцете на иманяри. Първо, защото бюджетните средства за теренни археологически проучвания за миналата година по странни причини са заложени в т.нар. капиталови разходи; второ, защото договорите за разкопки са подписани едва в края на сезона; и трето – парите за част от одобрените проекти така и не стигат до експедициите. Фактите са лесно проверими, а преди дни бяха и официално разказани пред журналисти в НАИМ.

„През последните пет години имаме сериозен проблем с финансирането на теренните археологически проучвания в страната. Реално през миналата година за разкопки по съответната програма на Министерството на културата (МК) бяха заделени около 2,5 млн. лева, тоест около половината от заявеното. Останалата част, за 56 проекта, беше провалена заради лоши управленски решения в началото на 2024 г., които не бяха непременно на МК. Просто бе избран неподходящ модел на финансиране, заради който се кандидатстваше по седем-осем месеца и се чакаше за разрешение за ползване на уж одобрени средства, а нормалното време за работа на археолозите премина и както обичаме да се шегуваме, за нас лятото започна през зимата“, сподели директорът доц. д-р Христо Попов. Според него проблемът е заради хипербюрокрацията и презастраховането от страна на чиновници в различните министерства.

„Шест са етапите на съгласуване в шест различни инстанции, докато документите минат в МК и напатилият се и начакал се археолог най-сетне разбере, че може да започне работа. За целта обаче е нужно да се сключи договор, но тъй като миналата година средствата за археология бяха в капиталовите разходи, МК трябваше да пита финансовото ведомство може ли да се похарчат тези пари; МФ евентуално да каже „да“, оттам правителството да вземе решение, което после да отиде в МФ, а то да информира МК, че има право да разполага със средствата, а накрая те да бъдат преведени на съответната институция, в случая НАИМ. Тежка процедура! Заради нея например знаковият обект в местността Татар маша при тополовградското село Княжево има спечелен проект за социализиране, но парите ги няма. Според нас моделът на работа трябва да бъде сериозно ремонтиран. Затова още през миналия септември, когато служебното правителство започна да формира бюджета за 2025 г., внесох официално заявка към тогавашния министър, че за да бъде малко по-ефективна работата ни, са необходими 10 млн. лева за теренни археологически проучвания и 16 млн. лева за реставрация и консервация. Втората сума е по-висока, тъй като тези специализирани дейности изискват много време, сериозни усилия и скъпи консумативи. Да, самите разкопки също искат време и експертност, но консервацията и реставрацията са тези, които „довеждат“ паметниците до хората. За съжаление, ако през 2024 г. сесията за теренни проучвания бе наполовина реализирана, то през последните две години сесията по консервация и реставрация към МК беше провалена. Според нас трябва да бъде драматично променен начинът, по който се администрират археологическите дейности, тъй като изкуствено създаденият модел не само пречи, а и ги прави неизпълними, дори невъзможни.“

Директорът на НАИМ има конкретни предложения към новото правителство, преди още окончателно да е гласуван бюджетът за тази година. На първо място, програмата да бъде изработена навреме и парите да стигнат навреме при археолозите. А тъй като годината напредва и технологичното преработване на правилата би било невъзможно, според проф. Попов „по-разумно би било през 2025 г. да се работи по досегашните (без лошите практики от 2024) и внимателно да бъдат изработени нови, в които да се вземат под внимание и участието на общините, и стратегическите археологически обекти на държавата“.

Според археолозите огромният проблем в този сектор е, че се работи на парче. Кандидатства се по програма за средства, които в най-добрия случай позволяват да се работи от три до четири седмици в конкретното археологическо лято. Следващата година пак се кандидатства за същия обект със същия проект, като се актуализира с постигнатото през предходната и така – година за година. „Няма възможност да се кандидатства в средносрочен план, примерно за три, за пет години – допълва проф. Попов. – Да, това означава да се обвържете с ясен ангажимент за резултати, за социализиране на някаква част от археологическия обект и т.н., но и да имате технологично време да го изпълните. В момента проектите към МК са за една година, което всъщност за работа на терен означава три-четири седмици. Това е нефективно, дори вредно за самите обекти от чисто професионална гледна точка. Защото отивате, започвате да копаете, вдигате задължителната временна консервация от предходната година, после две седмици проучвате и тръгвате отново да консервирате временно до догодина – няма как подобен подход да е ефективен!“

Проф. Людмил Вагалински дава интересен пример от Германия, където наскоро негови колеги от Бранденбургската академия в Берлин печелят проект с време за изпълнение 25 години: „Помислих, че не съм чул добре, помолих дамата да повтори, но се оказа точно така. В перспектива мислят германците. 25 години е ужасно дълъг срок, но при нас махалото е в другия край – две-три-четири седмици. Така не се харчат пари, не е редно. Археологът пак може да се отчита финансово и научно всяка година, но трябва да има перспектива. Така работят много отдавна държавите в ЕС, а при нас пари всъщност има, но не се харчат разумно и достатъчно ефективно. Струва ми се, че с общи усилия бихме могли да го направим и тук. Това ни е болката, а другото е, че ни се иска изпълнителната власт да гледа с малко повече доверие на археолозите. От време навреме в публичното пространство се пускат недобронамерени коментари, които стигат до нас и се отразяват на работата ни. Не бих коментирал хората, които го правят, но липсата на доверие винаги ме е озадачавало. Абсурдно е! Ние не сме частни дружества, а работим за държавата и добрите новини, които произвеждаме, са добри за всички“.

Интересно, но няколко дни след публично споделеното от специалистите в НАИМ, до медиите бе изпратено съобщение, че Министерският съвет е приел решение за извършване на разходи за 2025 г., с което се предлага да бъде осигурено финансиране на централната администрация на Министерството на културата в размер на 9 400 000 лева, от които:

– 2 339 662 лв. за поети задължения по сключени договори за субсидии за творчески проекти и други разходи в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства;

– 2 711 621 лв. за поети задължения по сключени договори за теренни археологически проучвания и теренна консервация на недвижими археологически културни ценности – Закон за културното наследство;

– 4 348 717 лв. за поети задължения по сключени договори за консервационно-реставрационни работи за създаване и опазване на културните ценности – Закон за културното наследство.

Можем да предполагаме, че сумите ще покрият именно недофинансираните през 2024 г. проекти за теренни проучвания и реставрационно-консервационни дейности по социализацията на археологически обекти. Ако е така, би следвало това да не повлияе на разпределението на средства за сектора в държавния бюджет за 2025 г., по който все още се работи.

В този контекст НАИМ популяризира видимо успешна тенденция – националната институция да работи и помага със свои специалисти на общинските музеи в името на това последните да притежават и експонират намерените в землищата им находки, с които да развиват местния културен туризъм. Предварителното представяне на двата артефакта от Хераклея Синтика и Тополовградско бе начин да се заговори за партньорството с кметствата, които често със свои инвестиции „спасяват“ работата на археолозите. За това говорят и двама общинари, усетили вече въздействието на професионалното проучване и опазване на културноисторическото наследство върху местната икономика.

Димитър Бръчков, кмет на община Петрич: „Това, което интересува нас, общините, е историческото ни наследство да бъде съхранено така, че да имаме колективен туристически интегриран продукт, в какъвто се превърна Хераклея Синтика. Имаме още довършителни процедури, но социализацията на обекта е факт. Фундаментът е повече от ясен, той е научната част, за която от години разчитаме и на проф. Вагалински, и на доц. Попов. Колкото и голям обаче да е потенциалът на Хераклея Синтика, ако не го позиционираш по правилния начин, тогава си никой. Обектът има добавена стойност за малкия и средния бизнес в целия регион, но и за България като научна и туристическа дестинация. Затова наука, туризъм и местни общности вървим ръка за ръка“.

Хараламби Мочев, зам.-кмет на Тополовград: „Подобно на община Петрич, ние също сме погранична общност. Откритието край село Капитан Петко войвода дава шанс за развитие на туризма и въобще на местната икономика. В близост до него бе разкрит и тракийски владетелски дом, така че вече разполагаме с няколко обекта, които могат да се обединят в обща туристическа програма. Имаме гаранция от НАИМ, че находките ще останат при нас, а ние правим необходимото реставрирането и опазването им да се извършат по правилен начин, след което да бъдат експонирани. Иска ни се да завършим работата по проекта до началото на есента и на 1 октомври да направим откриването“.

И като се споменават реставраторите, това е следващата болка на археолозите. Според тях недостигът на способни, образовани и грамотни специалисти в тази сфера е повече от явен. Мнозина опитни реставратори вече са пенсионери, а през последните двайсетина години немалко заминават да работят в Италия, Дания, Германия, Австрия. Освен това Националната художествена академия за известно време прекъсва обучението на такива специалисти и въпреки че сега програмата за археологическа реставрация е възстановена, „дупката“ в поколенията си стои. Което, разбира се, води до верижна реакция, защото без реставратори се обезсмисля въобще извършването на разкопки. 

„За нас като археолози съвсем логично е невероятните находки от Могила 1 да бъдат предадени на реставраторите, на които изключително много разчитаме – признава Даниела Агре. – По време на разкриването на самия гроб присъстваше реставратор, който в голяма степен помагаше металните предмети, свързани с въоръжението на тракийския воин да бъдат консервирани на място. Оттам насетне всички златни накити трябва да бъдат реставрирани така, че да се доближат максимално до оригиналния си вид. И неслучайно казвам „всички“, защото преди близо двайсет години открихме не по-малко бляскавото съкровище в Синеморец, част от него почти веднага тръгна на изложби по света, но реставрацията на много от предметите все още не е завършена и публиката не може да види намереното в цялостния му вид. Надявам се този път всички находки да бъдат навреме реставрирани и представени пред обществеността в Тополовград. Когато разкрихме даровете на тракийския владетел, само за няколко часа се събраха повече от 2000 души – нещо, което градът не помни от десетилетия. Регионалният туризъм е изключително важен за малките населени места.“

И двата споменати в началото артефакти минават през анализ и обработка в лабораторията на НАИМ. Мраморната глава от Хераклея Синтика вече е добре почистена от реставраторката Ренета Караманова. Тя умишлено оставя малко парче от нея във вида, в който е било под земята, за да има база за сравнение. Колкото до самата статуя, вече е направена рентгенография на пукнатината в бедрото и протокол, по който да се извърши реставрацията. След това скулптурата ще се завърне в музея в Петрич, където продължава реставрирането на намерената преди това статуя от античния Голям канал.

За златния начелник и други артефакти от Могила 1 отговорността в НАИМ е на гл. ас. д-р Петя Пенкова. „Златото няма нужда от много почистване, но предизвикателството е наличието на други материали – казва тя – напълно корозирали подложки, вероятно и гранати. Предимството на нашата лаборатория обаче е, че можем да си позволим да работим така, както професията изисква. Стремим се реставрацията да не е занаят, тоест просто да почистваме предметите и да ги представим блестящи, а да проучим изцяло състоянието им и реставрирането да легне върху научно обоснована програма. Много ни помага извършеното от колегата Георги Илиев от Историческия музей в Ямбол по време на разкриването на Могила 1. По част от находките ще се работи там и в Тополовгард, а ние се ангажираме с необходимите анализи. Тоест опитваме се да бъдем център, който да помага на колегите от музеите в страната. Те не разполагат с оборудване и с възможността да работят съвместно с други институти на БАН, каквато привилегия има НАИМ. Стремежът ни е да ги включим в общ екип от различни специалисти“.

На 14 февруари е официалното откриване на „Българска археология 2024“ в НАИМ. Със своите най-нови находки от общо 32 обекта (от неолита до Късното средновековие) в изложбата ще участват общо 19 български музея. Освен златния начелник и мраморната глава, сред експонатите ще има още накити от благородни метали, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и бронзови фигурки, стъклени съдове, сечива и оръжия, монети, и много други. Изложбата се организира за осемнайсети път и ще продължи до 8 юни 2025 г.