0
4521

Бизнес (енд) мениджмънт

Аарон Рот, „Бизнес (енд) мениджмънт“

Самостоятелната изложба на Аарон Рот с куратор Бояна Джикова продължава до 6 юни на бул. „Сливница“ 212В в София

Накъде отвежда все тъй често споменаваният преход? Дали икономиката му доведе до очакваните стабилност и спокойствие, или още събираме изтощените му материали за вторични суровини? Между кича и бутафорията, желанието за лукс и самоделието може да бъде поместена изложбата „Бизнес (енд) мениджмънт“. Особено по своя род събитие, което вместо в държавно или частно пространство се помещава в изпразнен бивш супермаркет на  бул. „Сливница“ 212В, в неопитомения от институции контекст. Може би именно импулсът за рециклиране на капиталистическия преход, белязан от позлатени очаквания и сиви реалности, поражда смесения характер на изложбата. Отказът от удобството на галерията само подсилва това впечатление. Пространството е избрано и по-друга проста причина, защото се намира в близост до ателието на автора Аарон Рот. То е част от всекидневието към и около работното пространство, съставна част от градския визуален пейзаж. Озадачаващият за мнозинството избор всъщност привлича погледи, различни от тези на редовните галерийни посетители. При всеки случай пренаредбата на пространството сама по себе си вече подготвя за посещение на изложбата като събитие, като нещо, което следва да бъде преживяно извън всекидневното или обичайното.

Аарон Рот, „Бизнес (енд) мениджмънт“

Еклектичност се открива в избора на използваните средства – живописни платна, фотографии, инсталации и видео. При всяко от тях са подчертани различни аспекти на заложения като идеен център визуален код на прехода. Сивата гама при платната успява в широк мащаб да улови детайла на автомобила, самолета, облеклото, бижутата в тяхната хладна монолитност и недостъпност. Все признаци на социална принадлежност към класа с определена дискретност. Документалната достоверност при фотографиите свидетелства за колажния характер на действителността между представителността на европейските средства и самобитното им усвояване, между държавната институция и мерцедеса като крайъгълен камък на властта. Те едновременно делегитимират държавността и удостоверяват съществуващия локален ред.
Ако споменатите дотук работи подчертават общия характер на изложбата, то инсталациите радикализират натрупания символен капитал. В тъмна стая висяща на вериги електрическа табела повтаря „Да ти е широко у врата…“, което може би най-кратко или поне на разбираем език събира всяко рекламно послание. Висящи на вериги тигрови килими, настръхнали, със свински опашки, носещи емблеми на Мерцедес, шурикени, забити в джанти подобно на европейското знаме, килими Gucci с добавени монитори, машини за броене на пари – поотделно все символи на лукс, капитал, възможности, но видени в своята цялост те образуват гротеската на съвременния пейзаж. Употребата им не бива да се тълкува едностранно. Напротив, изборът да се работи именно с тях открива отношението на Аарон към тези материали и техния контекст. В подобен жест, който лесно може да изпадне в самоцелност, се открива желание за реинтерпретация на тези символи днес отвъд обезсмисленото им консумиране. Превръщането им във вторични суровинни за художествения металург е един от неслучилите се пирони в ковчега на прехода.

Аарон Рот, „Бизнес (енд) мениджмънт“

В едно от помещенията е обърнато внимание и на един по-съвременен преход с излизането на Англия от Европейския съюз. Върху платно е възпроизведено посланието на юбилейната монета от годината, а в ъгъла на висок куп са събрани пазарски чанти с изображение на Тауър Бридж. В съседната стая кратко видео показва каширането на лири в тялото на риби, алюзия за загубените в този преход капитали от стокообмена. Иронично внушение идва и от мащабната фотография на безмитен щанд за цигари. Търговията с тютюн е един от потоците, по които „някои риби“ оставаха спестени, а други инвестирани в чужди държави. Обективно всеки преход изхвърля своето количество мъртва риба. Макар Аарон да не е живял през 90-те в България, той успява да разпознае кодовете на прехода и днес. Липсата на житейско време в историческия период лишава от сантиментализма на носталгията. Вместо това работите активно взаимодействат с наследения материал и духовете зад неосъществените очаквания. В този ред някак особено стои една от инсталациите в центъра на голямото помещение. Може да се каже, че тя е своеобразен олтар, носещ надписа Avantgarde, който в своята материалност отговаря на общия код на изложбата, но в символен план препраща и към конкретна естетическа позиция в света. Но съществува ли реално авангард, или по-скоро е обект на възпоминание, когато върху него се запали църковна свещичка? В крайна сметка имитацията на определена духовна, било религиозна или естетическа нагласа е само мимикрия, собствен род бизнес. А този бизнес изисква силен мениджмънт. Настоящата дебютна изложба е свидетелство за това с ясното съзнание при работата си със символните вертикали на прехода. В една така очертана реалност след свършената работа остава само питането: А сега накъде?

Финисажът на изложбата „Бизнес (енд) мениджмънт“ е на 6 юни.