Обикновено летните оперни галаконцерти (особено в морските градове и курортите) са съставени от низ от популярни увертюри, арии и дуети, любими на публиката и поради това гарантиращи успех и бурни аплаузи. Диаметрално противоположна от репертоарна гледна точка бе вечерта на 14 юли в Летния театър във Варна под наслов Verismo като част от фестивала „Опера в Летния театър“.
Както подсказва заглавието, поднесени бяха рядко изпълнявани и дори непознати примери от музиката на веризма, като забележимо силен бе отзвукът в подбраната музика от отбелязаната през миналата година 100-годишнина от кончината на Пучини, а също и откъси от опери на Пиетро Маскани, Руджиеро Леонкавало, Франциско Чилеа, Умберто Джордано (е, не се мина и без щипка Верди). В духа на тази музикална естетика през богатите оркестрации и сложните оперни партии избуяха изпепеляващи страсти, духовни падения, трагични любови и възвишени пориви. А една вярна на веризма вечер почти не може да бъде постигната без участието на италианци и сега имахме щастието да чуем и видим такова блестящо апенинско трио – самостойно искрящи бисери, споени в запомнящо се музикално бижу: сопраното Анна Пироци, тенора Винченцо Костанцо и диригента Якопо Сипари ди Пескасероли.
Сопраното с огромен глас и блестяща техника завладя сцената и с мощното си сценично присъствие още от първото свое появяване в арията на Одабела от „Атила“ на Верди. Започнала вокалното си обучение в Музикалния институт на долината на Аоста и специализирала в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Торино, напоследък Пироци се утвърждава сред най-известните драматични сопрани на нашето съвремие. През кариерата си тя се превръща в еталон за такива драматични роли с колоратура като Лейди Макбет в „Макбет“ на Верди, „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини (с това я чухме и на концерта) – всички с голямо признание от критиката и публиката.
Изумително бе и представянето на 34-годишния тенор Винченцо Костанцо. Той владее гласа си до степен да си играе съвършено свободно с динамика, артикулация и вокали, превъзходно балансирани със сценично присъствие, мъжествена красота и артистичност. Не случайно вече е много търсен от Пекин до Сан Франциско и е сред най-ценените интерпретатори на новото поколение тенори, като работи с Даниеле Гати, Джеймс Конлон, Мюнг Вун Чунг, Рикардо Мути, Франко Дзефирели и др. Върхови бяха ариите на Канио от „Палячи“, на Ренато де Грийо от „Манон Леско“, на Андре Шение от едноименната опера. Възторжено от публиката бяха приети дуетите – на Пинкертон и Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ и на Тоска и Каварадоси от „Тоска“, където публиката истински се наслади на вокалното и артистично майсторство на солистите.
Диригентът бе за мен истинско откритие, макар да е бивал често у нас в последно време и от 2022 г. да е постоянен гост-диригент на Варненската опера. Той е признат специалист по музиката на Пучини – отличен е с титлата Посланик на музиката на Пучини, главен диригент на Пучиниевия фестивал Торе дел Лаго, преподава в Държавната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно (с която благодарение на него Варненската опера има партньорство за обмен на студенти и солисти). На фона на богатата му в много точки на света кариера, още по-интересен е фактът, че първото му образование е по право и в качеството си на юрист, доктор по криминално право, граждански дела и канонично право, е най-младият адвокат на Roman Rota Apostolic Tribunal. За двойната си битност на юрист и диригент той казва: „Опитвам да създам връзка между тях, но моят истински свят е музиката, защото музиката не е работа, а удоволствие. Да създаваме и изпълняваме музика е като да слушаме гласа на Бог. Музиката е като молитва, с която стигаме до Бог и чрез него до доброто в себе си“ (в интервю за Виолета Тончева).
Маестрото емоционално се раздаде в буквалния смисъл, всяка нота бе непринудено преживяна от него, с богат арсенал от жестове – от едва забележими до широко разперени в екстаз ръце, дори често потропване и подскоци… Съвършено познаване на трудните партитури до най-дребния темпови и динамичен детайл, невероятно прилепване към всяко дихание и вокал на певците, предадено прецизно към оркестъра. Същевременно си личеше отличното му сработване с последния – в елегантно подбраните интермедии между ариите и дуетите музикантите извадиха фини нюанси и динамики в широка амплитуда, които са трудно постижими на открито.
Озвучаването бе слабото място на вечерта – медните духови на моменти потъваха в общата звукова картина, микрофонии (слава Богу, предимно в паузите) съпътстваха изпълненията. Осветлението на прожекторите пък бе насочено предимно към публиката и за мен остана загадка как оркестрантите изобщо успяват да разчетат нотите си на полутъмната сцена.
Но това не попречи на удоволствието за публиката и двучасовият концерт бе възнаграден с бурни аплодисменти – значи този репертоар наистина я докосна. Фестивалът „Опера в Летния театър“ набра скорост към предстоящите музикални изкушения през юли и август с Диана Дамрау, Соня Йончева, Сергей Бобров, Павел Балев, Найден Тодоров, Григор Паликаров, Красимира Стоянова, „Фауст“ на Вера Немирова и Светослав Борисов, Страцимир Павлов и още много. „Варна, морето, оперни вълни…“
