„Топки“, спортна комедия, 102 минути. Участват: Александра Лашкова, Иван Савов, Алекс Иванов, Мариан Вълев, Китодар Тодоров, участват още: Кръстю Кръстев, Снежина Петрова, Стойо Мирков, Веселин Петров, Методи Вълчев, Иван Згрипаров, Анна Банкина-Хаджиева, Тодор Танчев. Режисьор Любомир Печев. Сценарий Невена Кертова, Любомир Печев. Оператор Калоян Божилов, 2026 г.
Новият български игрален филм „Топки“ е отпускащ, вълнуващо забавен, смешен и въодушевяващ. Режисурата на Любомир Печев (познат от телевизионни сериали, но този е негов дебют в игралното кино) е впечатляваща и безупречна, операторската работа на Калоян Божилов забележителна, а монтажистът Стефан Бояджиев е създал невероятен темпоритъм, подпомогнат от музиката във филма.
Досега рядко съм гледал наш филм на един дъх! Актьорите играят вдъхновено, с много хъс, талантливо присъствие на екран и доловима щипка самоирония към героите си. (В които могат да се огледат мнозина.) Драматургичната структура на филма е успешно доработена в сравнение с проекта, разгледан и приет преди две години в Националната художествена комисия за игрално кино при Националният филмов център. Гледал съм американски филми на темата как аутсайдер(и), повярвал(и) в себе си успява(т). Оценявам филма, който стои в тази експлоатирана сюжетна територия като атрактивен, позитивен и с много смях.
Още от заглавието „Топки“ се загатва за нещо повече от тривиалната връзка с футбола. В английският език To have balls означава да имаш топки (или да си куражлия и да вярваш в себе си). Филмът е за млада жена на име Лора (актр. Александра Лашкова), която е на никъде в трудното поприще на футболен треньор. За „награда“ я изпращат да тренира провинциален отбор без никаква перспектива. По-лошо – тя трябва да измести местния (силно казано) треньор Даскала в чудесното изпълнение на актьора Иван Савов – по професия учител. (Това ми напомни, че през 2016 г. на Европейското първенство по футбол Хеймир Халгримсон, по професия практикуващ зъболекар, извежда отборът на малка Исландия, определян от фенове и запалянковци като аутсайдер на четвърт финали. Другият треньор е шведът Ларс Лагербок – архитектът на отбора – в „Топки“ това е Лора.) Напомням това, защото ситуацията във филма напомня за тази изненада в европейския футбол. Лора се сблъсква с местен патриотизъм, в добавка с мачизъм, грубиянски шеги, казармен хумор и обиден треньор. По местните върхове всеки има свои планове и крои нещо – кметът, местният бос на черно тото, мутра-събирач на дългове с добро излъчване и меко сърце. Най-лошото предстои пред Лора. Режисьорът Любомир Печев е изградил много атрактивен групов портрет на играчите – те са запуснати мъжаги, отказали се от борбата в живота и заживели с мисълта, че за нищо не ги бива. (Тези герои ми напомнят за позабравения филм „Армията на Бранкалеоне“.) До един те заслужават поздравления заради удоволствието от тяхната всеотдайна игра и смелостта да осмеят героите си, без да ги превръщат в карикатури. Такъв отбор тя трябва да тренира и изведе до (задължителен) успех. Ни повече, ни по-малко. Кои са те?
Боре (Веселин Петров) – местният алфа мъжкар, сексист и расист, но най-читавия играч в нападение. Капитан на отбора.
Пали-Гаси (Китодар Тодоров) – електротехник, удрян от ток безброй пъти. Може би за това е биполярен – когато е агресивен е добър играч, когато си пие хапчетата – не.
Ване Шише (Иван Згрипаров) – пълничкият отворко е доста агресивен и не търпи критика… или изстинала вечеря. Събрал е всички известни ганьовски черти.
Киро Биков (Цветан Чолев) – едрият аграрен мъжага с ограничен интелектуален багаж е твърде изпълнителен и възприема всичко буквално.
Хиената (Петър Петров) – селският тарикат, който постоянно прави схеми и гледа да прецака всички около себе си, дори съотборниците си.
Самуил Салама, брат на Жоро (Методи Вълчев) – Самуил е изключително чепат и лесно запалим. Има десетилетна вражда и непоносимост към… брат си Жоро.
Жоро Терлъка, брат на Самуил (Николай Бардарски) – момчето е добро и доверчиво. Добро е с всички, с изключение на най-големия за него злодей – големия му брат Самуил.
Роналдо 2 (Петър Жайгаров) – момче от ромски произход, което има талант за футбол. Проблемите са му два – полицията и капитана Боре, който често го бие.
Бимбо Пияницата (Светлин Иванов) – както се подразбира той има сериозен проблем с алкохола и често пие, докато топката е извън терена за тъч или корнер.
Чудото (Даниел Кръстев) – вратарят, който може да счупи, размаже всеки и всичко. Само дето не може да пази.
Крис (Алекс Велинов) – новият вратар, който пази страхотно, но баща му има проблеми с местната лихварска мафия.
Яки, здрави мъже, превърнали се в безволеви квартални пияници. Пият, пушат, често се сбиват, ругаят жените си, но никога не поглеждат себе си. Истината е, че нямат топки за битките в спорта и живота. Погледнато отстрани можем да разчетем сблъсък на три поколения. Възрастното в лицето на Даскала, което си отива, без да е допринесло нещо запомнящо се за следващото поколение. Второто е в лицето на местните футболисти, които не успяват да намерят своето място. Някога са имали качества, но са загубили спортния си хъс и гледат от резервната скамейка как други успяват. Това, което правят, е най-лесно и пагубно – да пият и да се бият един с друг. Третото поколение в лицето Лора мъчително ги връща към реалността. Млада, смело бореща се с несправедливостите в живота и обществото, тя нагледно им показва способностите си във футбола, засрамва ги, без да ги обижда и най-важното: полека-лека с Даскала започва да ги променя към по-добро. С него – възрастния, поуморен мъж, но бегач на дълги разстояния – става възможно преображението на едни дебелаци във футболисти. Трудният път на нейната задача е изпълнен с поредица от комедийни ситуации, гарнирани с много попържни, които (по израза на Алеко) от екрана трещят като бомби. (Запазена марка на сръбските филми.) В кулминацията те бавно започват да се държат като истински играчи на терена, като отбор (нещо средно между футболен или ръгби тим) и добиват хъс за победа. Най-важното – (пре)открили са своя цел и смисъл в живота си. И доскоро кръчмарските рано наедрели и отпуснали се мъже започват да добиват друго излъчване. Тази промяна актьорите пресъздават чудесно. Всичките до един се раздават на терена, а на екрана те не играят, а сякаш живеят своите герои.
Посланието, че усилието да извървиш ветровития, труден път към себе си, за да потеглиш в правилната посока, е важно в живота на всеки. Колцина се отказват при най-малките трудности и започват да окайват съдбата си? Не помня кой писател бе написал: „Характерът е съдба“. Това не се изучава в училище. Дори прекрасният Даскал-треньор не е успял да го втълпи в главите им. Прави го младата, амбициозна Лора, която от първият момент на тяхната среща се отнася с тях сериозно, без подигравка, без обидни квалификации, приема ги като истински футболисти, каквито самите те не вярват, че са.
Филмът е с хепиенд и това хубаво. Италианците казват: „Ако не е истина, е добре измислено!“. Това може да се каже за филма „Топки“ и неговия екип. Дано повече млади хора видят този филм с впечатляващо изграден разказ за битките по нашите пътища и с много настроение. И отново най-важното в този светъл, забавен и лек за гледане филм – всеки трябва да повярва в себе си, да се научи да бъде част от отбор и тогава заедно ще може да побеждава дори лошите!
Продуцентите Теодора и Станислав Дончеви са произвели „Топки“ с микросубсидия от Националния филмов център. Заедно с режисьора са изградили екип, който видимо е участвал с удоволствие в това приключение с много успешен край. Копродуцент е Александър Кенанов от B2Y productions, който продуцира редица холивудски филми, снимащи се в Киноцентъра, сред които е и последния проект на режисьора Оливър Стоун.
