Юбилейният концерт на Трио „Оберон“ е финалът на тазгодишния фестивал CULTURAMA. Едно от най-впечатляващите европейски камерни триа –Хеня Землер (цигулка), Антоанета Емануилова (виолончело) и Йонатан Анер (пиано), ще отбележи своята 20-годишнина на 12 декември от 19 часа в СГХГ. С тях разговаря проф. Емилия Коларова.
Представете се, моля, с най-важното лично за вас като музиканти.
Антоанета Емануилова: Аз съм Антоанета, родена съм в София и съм учила в Берлин и Ню Йорк. Първата си работа получих като солистка виолончелистка в оркестъра Гюрцених в Кьолн. Желанието да работя и да творя в по-малки формации ме доведе преди много години в трио „Оберон“ и в Музикалната академия в Рощок.
Хеня Землер: Казвам се Хеня Землер и обичам разнообразието – както по отношение на музикалните стилове и епохи, така и по отношение на моите дейности. Ето затова свиря като страстна камерна музикантка в трио „Оберон“ от самото му създаване, редовно участвам в различни камерни оркестри като гост-концертмайстор и с ентусиазъм преподавам в клас по цигулка в Музикалната академия в Рощок.
Йонатан Анер: Аз съм Йонатан и от младостта си съм запален по камерната музика. Обичам да свиря с други музиканти – особено в постоянен ансамбъл, в който с годините се развива дълбоко взаимно разбиране и фино усещане за музикалните нюанси. Освен концертната си дейност като пианист, съм професор по камерна музика, по пиано и директор на Центъра за камерна музика в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин.
Камерното музициране е много специфична музикална категория, която изисква подчертано ансамблово мислене. Какво ви събра преди 20 години в камерно трио „Оберон“?
Х. З.: Не е лесно да намериш партньори, с които да се разбираш толкова добре музикално и човешки, че да останете заедно в продължение на много години и да продължавате да растете заедно. За мен при първото ни съвместно музициране с Антоанета и Йонатан имах ясното усещане, че не само мога да си представя такава връзка с двамата, но и че я желая. За нас тримата камерната музика не е странична дейност, а истинският смисъл на музицирането ни. Тъй като споделяме една и съща страст и разбиране, триото е естествен приоритет за нас.
Защо избрахте името „Оберон“? Има ли паралел между фантастичния свят на елфите и вълшебния свят на музиката, между „Сън в лятна нощ“ на Шекспир и Менделсон или операта от Вебер?
Разбира се че има мисловни връзки и ние искахме да ги подскажем с избора на името. Феликс Менделсон е централна фигура в жанра на пиано триото и в двете му триа има по една част, която силно напомня на неговата творба „Сън в лятна нощ“. И тримата приемаме пиано триата на Менделсон за едни от първите ни камерни музикални преживявания в младостта. Друг паралел е, че в ДНК-то на нашето трио заемат много важно място радостта от музицирането и въображението, затова името на краля на елфите ни се стори подходящо.
Какви различни възможности виждате в камерното музициране? Какво дава това богато класическо и модерно творчество на вас самите като музиканти и на публиката?
Камерната музика е високо изкуство, не само от музикална, но и от социална гледна точка. Редовното занимание с тази форма, както и с класическата и съвременната музикална изразност е чудесно училище, което никога не свършва. Нашите програми винаги са концептуализирани под конкретна тематична рамка и включват възможно най-широк стилистичен спектър. Имаме много любими композитори, но има и такива, които са ни били особено близки по пътя ни като трио, и те са включени в юбилейната програма.
Днешният глобален музикален (и не само) свят предлага огромно разнообразие на „арт продукти“, които щедро смесват и смело комбинират акустични, електронни и мултимедийни средства за изказ. Как се отнасяте към такива хибридни форми? „Остаря“ ли класическото представяне на музика на сцена?
И да, и не. Голямо богатство е, че днес имаме достъп до толкова богата информация и в същото време получаваме възможност да преосмислим и преобразуваме старите формати и съдържание. Този процес е абсолютно необходим за глобалното развитие. Въпреки това класическото представяне продължава да има своето основание и може би в бъдеще отново ще бъде по-търсено, особено като се има предвид, че шедьоврите в оригиналния си вид запазват своята изразителност и валидност през вековете и културите.
България е част от глобалния музикален свят. И тук се експериментира в търсене на нови пътища. Младите и талантливи български музиканти имат нужда от ориентири, от стимули, от подкрепа. Какво е вашето послание към тях?
Да правят това, което им е близко до сърцето! Това не само е удовлетворяващо лично за музиканта, но и има по-голям потенциал в перспектива, отколкото простото търсене на пазарни ниши. Разбира се, важно и необходимо е да бъдеш информиран в тази област, но точно това вече не е проблем в днешно време.
