Николай Янакиев, „Фрагменти от пътя“, 28 октомври–15 ноември 2024 г., Галерия на СБХ, „Шипка“ 6
През тази година Николай Янакиев навърши 70 години. И по художнически реши да сподели празника си с приятели, колеги и почитатели, като организира три изложби: през април във Варна, в галерия „Ларго“ – Настроения“; „Безгранично. Работи върху хартия“ в музей-галерия „Анел“ и „Фрагменти от пътя“ на „Шипка“ 6 в София. Към представянето на тази финална изложба не е редно да се подходи с обичайното: „експозицията включва платна от началото на 80-те години и второто десетилетие на XXI век, от студентските му години до днес“. От експонираните 93 големоформатни и 20 камерни платна три са студентски работи, представени са и творби от 80-те и 90-те години, а по-голямата част са създадени през последните четири години. Всички те се явяват фрагменти от различни периоди от творчеството му, но знакови фрагменти. Интериори, пейзажи, портрети, голи тела, абстрактни композиции обживяват черните стени на залата, маркирайки пластически търсения, жанрове, теми, сюжети, които вълнуват автора, и територии, в които той разгръща своя талант на живописец.
Названието веднага насочва зрителя, че пред него е само една малка част, родена от ръцете на художника, и макар поводът да е неговата годишнина, Н. Янакиев не прави ретроспекция на изминатия житейски и творчески път, в който живописта се превръща в съдба. Често дарбата и страстта към рисуването, които в най-ранните си прояви се изразяват в безгрижно драскане, постепенно стават съзнателен избор, смисъл на живота и призвание. Това се случва и с Николай Янакиев. Като дете, около 7-годишен, в родния си град Дупница той попада в ателието на самоукия художник пейзажист Георги Лазов, където, по думите му, експлозията от цветове и сгъстената атмосфера, пропита с аромата на терпентин, го очароват и още тогава разбира, че иска да стане художник. Това страстно желание и убеденост го отвеждат в Художествената гимназия в София, а след това и в Националната художествена академия, където е приет в класа на проф. Светлин Русев. В изложбата е включен един камерен „Интериор от Академията“, създаден през 1980 г. В този интериор разработката на пространството и на пода в левия долен ъгъл демонстрират първите стъпки в търсенето и откриването на собствен пластичен език и колоритни избухвания, които ще се превърнат в неповторима, трайна характеристика на неговото изкуство. Така се поставя началото на едно пътешествие в света на живописта, продължаващо вече четири десетилетия, упорито, самовзискателно, със страстна отдаденост.
Тълкуването на пластичния език на Николай Янакиев, чието внимание е насочено и провокирано от самата живопис, се оказва много трудна, да не кажа непосилна задача за изкуствоведа. Трудно за овладяване в думи, чрез добре познатата терминология, е творчеството на този художник – неуморим изследовател на цвета и конструктивните стойности на композицията. В това отношение за автора голото женското тяло е непрестанен обект за експерименти. Виждаме разширяването на границите за свободно и смело обработване на картинното пространство в „Светлина“ 1, участвала в Есенния салон в Париж през 1996 г. Изящното женско голо тяло е моделирано в топли стойности върху кобалтова подложка, с експресивни мазки – тюркоаз, охра или равна пурпурночервена основа. Съотношения на форми, обеми, линии и колоритни стойности се подчиняват на свои вътрешни закони и имат собствен ритъм, каквито наблюдаваме и в произведението „Сътворението“, създадено преди 15 години и също представено в Есенния салон. Силно въздействащата бяла, сякаш божествена светлина струи от платното и в същия момент вниманието се приковава към разчитането на символи, познати ни от библейската притча за седмия ден на Сътворението. Тази свобода и смелост на изказа откриваме отново в няколко творби с названието „Карнавална нощ“, в които мотивът е трансформиран в почти абстрактна и много експресивна динамична система от геометризирани петна и пламтящи топли багри.
За изкуството на Николай Янакиев са характерни аналитично разлагане на обекта и нов синтез на автономна естетическа структура – истинска експлозия на хроматична енергия.
Обликът, нивото и оригиналното звучене (колкото и шаблонно да звучи) на изложбата обаче са обусловени от новите произведения на художника, създадени през последните четири години. Онова, което ги отличава, е тяхната интензивна, дори ярка, но умело хармонирана цветност – контрасти и съзвучия от червени, сини, жълти, оранжеви, виолетови чисти багри, взаимно усилени от съпоставката им, сблъсъкът на геометрично очертани зони или преплитания. В полифоничната им структура изобразяваният обект е видим чрез взаимното изключване на отделните фрагменти от зоната на обекта, така образът при леко присвиване на очите изплува като силует, разпознаваем е, но в една самостойна естетическа реалност, в която художникът търси не външната правдоподобност, а въплъщение на своите настроения.
С последните си работи авторът се показва още по-синтетичен, иносказателен, абстрактен. Ако очаквате да видите реалността в нейните тектонични измерения, ще сбъркате. Елемент или някаква форма, силует или образ надничат сред автономно живописно обкръжение, сгъстено от кобалт, оранж, цинобър, кармин или цветове, стигащи до непроницаем виолет, графит и черно. Ражда се странен, тайнствен свят, в който пулсира разноцветен ритъм, кипи напрегнат живот, но и скрити иманентно присъстват фрагменти, детайли от реалността, с която Николай Янакиев никога не къса връзката. Като „Настроенията“, родени от пътуването му до Испания, или „Нощ над Райската градина“, за която споделя, че е вдъхновена от едно пътуване до Рим през май, когато през нощта, седейки в една прекрасна градина, се е взирал в светлините на града.
Художникът често се връща към любими теми, разработва ги в различни цветови варианти и нюанси. Такъв пример са „Момиче пред огледалото“ 1, 2, 3, в които виждаме живописни стойности дори в графитения вариант 1, в който пластичният език е изчистен до крайност, създадената атмосфера в композицията се обуславя от лаконизма, от посоката, движението, формата и релефа, получен от наслагването на грундове, пасти и бои още при самото създаване.
Същата пластична структура е валидна и за сериите „Отражения“, „Интимно“ или „Пътуване във времето“, разположени на границата между реалност и фикция – разчитат се определени образи, видим е първоизточникът, било то интериор, или природна среда, които така се трансформират, че преминават в знак. Отдавна в платната на Янакиев баграта не се съобразява с природния цвят и с границата на формата. Цветното петно, свободно и независимо, преминава отвъд всякакви контури на обекта или образа, което дава възможност те да се съчетават в различни отношения. Но тук не говорим за отказ от натурата. Защото художникът винаги тръгва от сюжета, независимо къде го открива – в природата или в урбанистичната среда, в ситуации или хора, на него подчинява изразните средства, силата на колорита, магията на светлосянката. Амбицията на автора е да внуши определени настроения не толкова чрез външния предметен свят, а чрез своеобразно емоционално трептене и проникване до глъбините на душата, посредством движение на цветовете, мелодичните им качества и своеобразната им звучност. Изключителният психологизъм, присъщ на Николай Янакиев, откриваме в галерията от образи в изложбата – Генко Генков, Иван Вукадинов, Георги Трифонов, Станислав Стратиев, Боян Радев, те са една малка част от портретите, които Н. Янакиев създава през годините на свои приятели, колеги, художници, артисти, писатели и близки. Взирайки се в платната, си спомням думите на Гьоте: „Сюжетът всеки вижда пред себе си, съдържанието намира само тоя, който има отношение към него, а формата остава тайна за мнозинството“.
Изложбата „Фрагменти от пътя“ е изтънчено естетическо преживяване за сетивата. Сугестивната живопис на Николай Янакиев носи вътрешна динамика, единство на емоционална експресивност и пластична хармония. Когато се опитваме да си обясним погледа му към света, характера на емоционалните му реакции, тяхната пронизваща острота, добре е да знаем, че една от най-силните му страни е да наблюдава – зорко и вглъбено, и да претворява мисъл, емоция, впечатление в образ, знак или символ. В неговата памет всеки един спомен започва да възпроизвежда фрагменти сякаш случайно и спонтанно, но в действителност в дълбоките си пластове осмислено и споено.
