Миналата година по това време в центъра на София отвори врати за пръв път галерия „Автоматик“, иновативно пространство, посветено на дигиталните изкуства. Зад него стои цял екип, но негов куратор е мултимедийният артист професор Венелин Шурелов. Галерията е с изцяло автоматизиран достъп, което позволява нейното посещение на практика 24/7. За първите впечатления и натрупания опит разговаряме с основния виновник за това дигиталните изкуства вече да имат свой постоянен адрес в София.
Измина една година от откриването на вашето ново и първо по рода си у нас пространство, специализирано в дигиталните изкуства. Каква е вашата равносметка дотук?
Усещането за новаторство е приятно. Задава характерен привкус, когато стане повод за разговор. За и около галерия „Автоматик“ може да се говори много. Това е равносметката.
За една година успяхте да представите четиринадесет изложби на автори от страната и чужбина. Как се справяте с това темпо и смятате ли да го задържите в този дух в бъдеще?
Изложбите в интериора на галерията са девет. Четиринадесет са видеата, които сме показали отделно в програмата, ориентирана към улицата. Сериозно темпо. Здравословно би било да го намалим. Уви, толкова много неща искам да покажа на публиката, че не мога да вдигна крака от газта.
Дотук имате приблизително около 2000 посетители, което звучи внушително. Какви са вашите впечатления – това студенти, ученици или професионалисти са предимно?
Да, наистина солиден брой посещения. В момента автоматизираният брояч показва 2357. Той е свързан с електронната система за платен достъп и не показва цялата картина. Извън статистиката остават множеството групови посещения, хората, които се събират за тематични срещи, кураторски турове и откривания. Вероятно са поне още толкова.
А какви са посетителите, ми е трудно да кажа с точност. Има от всички по малко. Определено доста чужденци. Със сигурност не са много професионалистите, ако имате предвид хора, които се занимават с дигитално изкуство. У нас те са 10–20 души, които не просто цъкат на компютър, а действително разбират медията. Ако пък имате предвид професионалисти от света на съвременното изкуство, те са напълно безразлични.
Студенти – вероятно да, но не специално от НХА, уви. Напоследък има засилен интерес от някои частни училища, които високо оценяват липсата на строгите надзорници, характерни за останалите галерии.
Тъй като открихте за първи път пространство с изцяло автоматизиран, на практика денонощен достъп, бихте ли споделили вашите най-положителни и най-отрицателни наблюдения от публиката? Наблюдавате ли някакви социокултурни изненади?
Феновете на галерията постепенно откриха предимствата на денонощния достъп. В началото рядко имаше посещения след 7–8 вечерта, а сега преобладават среднощните, като често има и такива в малките часове на деня.
Харесва ми изразът „социокултурни изненади“. Да, наблюдавам такива. Голяма част от проектите ми са били именно с такава оптика към света. Незабравима е срещата ми с една група възрастни хора, които дори бяха намерили телефона ми и ми се обадиха предварително, за да получат повече информация. Срещата ми с тях, както и с много други подобни, ме уверява в универсалния език на подобни извънредни решения. Те разбиват усещането за изолация.
Признавам, че се вълнувам и от оценката на колегите от международната ни програма. Тя е изключително висока.
Отрицателните реакции са забавни. Обикновено са свързани с входната такса от 2,55 евро, която на някои им се струва прекомерно висока за два телевизора вътре. Чувстват се измамени.
С фондация „Да Лаб“ имате двадесет години съвместен опит зад гърба си, тоест вие идвате с вече изградена мрежа от партньори и участници – една цяла сцена, която очаква да бъде представена. За изминалата година появиха ли се нови лица, които биха искали да се включат във вашата програма, и какъв е техният път към евентуална изложба при вас?
Изградената през годините мрежа много помага. Можем да работим както на най-високо професионално ниво с най-взискателните автори, така и да експериментираме с рискови проекти на начинаещи. Отворени сме за всичко, особено за нови лица.
Винаги съм си представял „Автоматик“ и като пряка възможност за студентите от магистърската програма по дигитални изкуства в НХА. Започнахме с образователна програма, последва я ДА Фест, а сега имаме и специализирано пространство за представяне. Какво повече?
Бихте ли разказали малко повече за подбора на авторите и произведенията, които представихте през миналата година, и евентуални поуки, които сте си взели от досегашния опит с тях?
Започнахме много силно. Първата работа беше на Disnovation.org и се казва Predictive Art Bot. За мен това е истински гениално произведение, което автономно генерираше концепции въз основа на глобалния новинарски поток. Всеки може да научи повече за проекта – той продължава да работи и в момента в мрежата.
Алгоритмичната рамка, зададена от авторите, допуска в собственото си уравнение случайност, реактивност, апроприация, системна естетика и мигновеност, но същевременно притежава потенциал за безкрайно самоизграждане. Всичко това е в генетичния код на дигиталното изкуство.
Винаги съм удовлетворен, когато произведението и галерията си съответстват. А на витрината, за разкош, показвахме видеото на невероятната Юге Джоу, което само месец по-рано беше окупирало Таймс Скуеър.
За пръв път у нас представяте и вендинг машина за съвременно изкуство. Бихте ли разказали какво предлага тя и на какъв принцип става нейното зареждане?
Яна, вече за втори път казвате „у нас“, а ако трябва да сме точни, трябва да добавим и „по света“. Машината предлага малки произведения на съвременното изкуство – такива, които могат да се съберат в метална кутийка с размери, сходни с тези на кутия за цигари. Някои от тях са свързани с нещата, които сме показвали в галерията, други са специално подбрани. Предстоят и кураторски изложби в нея. Въвеждаме колекционерството на сляпо.
Напоследък качвам разни глуповати постове във Фейсбук. Последният звучи така: „Тия от Automatic Gallery не са в ред. В някакъв бивш автомат за цигари, сиреч вендинг машина, предлагат мистери боксове. Сиреч кутийки с неясно съдържание. Баси хакерите. Чувам, че вътре можело да ти се падне „Косъм от брадата на Недко Солаков“, „Нищо“ от Иван Мудов, „Изсъхнала четка за масло“ от Свилен Стефанов и други фетиши на съвременното изк-во. Баси“. Край на цитата.
Бихте ли разказали за вашето партньорство с Националната художествена академия. То също наследява като традиция „Да Фест“ или сте го надградили допълнително за целите на галерийните практики?
Направихме забележителния 24-часов пърформанс на Ивет Димитрова като част от изложбената програма на дипломантите в НХА. Ето едно от предимствата на това антиинституционално пространство. Двадесет и четири часа, които са изпитание и за автора, и за публиката. Що за риск, що за извънредни обстоятелства, що за предоставяне на личното, що за нагласа!
Освен тази авантюра атакуваме и уличното пространство със селекция от видеа на нашите студенти. Не виждам причини да не продължим това полезно сътрудничество.
Какво си пожелавате да се промени за вас (или какво си пожелавате да промените вие) през следващата една година?
Отдавна знаем, че изкуството може да критикува обществото не само чрез това, което казва, а и чрез начина, по който съществува. Галерия „Автоматик“ въплъщава тази идея на Адорно. Тя самата е произведение на изкуството, което съществува съвместно с други произведения, които ѝ съответстват.
Пожелавам си уважаемите ми съграждани поне леко да загатнат, че изпитват любопитство към всичко това. Но не е задължително.
Венелин Шурéлов (род. 1977, България) е визуален артист, сценограф, изследовател и професор в Националната художествена академия, София. Съосновател и професор в магистърската програма „Дигитални изкуства“ (от 2008), съосновател, куратор и технически директор на DA Fest – Международен фестивал за дигитални изкуства (от 2009), съосновател на Фондация DA LAB (от 2018) и основател на Галерия Автоматик (от 2025). Основава театър SubHuman Theatre (2004), а в периода 2002–2005 г. е член на международната артистична група Via Pontica.
Творческата му практика обхваща интерактивни инсталации, пърформанс, кинетична скулптура, дигитални медии и сценография. Сред избрани негови произведения са Drawing Machine (2005), Fantomat (2008), Orthoman (2009), Tabula Rasa (2010), Man Ex Machina (2011), Shooting Gallery (2012), Rotor (2016), представена в Ars Electronica Center, Линц, Post-Everything (Towson University, САЩ, 2016) и One Person – Urban Electronic Corpus (2020). В своите произведения Шурелов изследва взаимоотношенията между човека и технологичните системи, автоматизацията, перформативността и съвременните митологии.
