Начало Книги За любовта като усилие
Книги

За любовта като усилие

Светлозар Василев
27.04.2026
2498
Стивън Грос

На 14 април 2026 г. се състоя премиерата на втората книга на британския психоаналитик д-р Стивън Грос

Тя излиза на български език със заглавие „Усилията на любовта“ и също както „Осъзнат живот“ е публикувана от издателство „Колибри“. Имахме привилегията на събитието да присъства самият автор, който бе в България по покана на НБУ за присъждането на званието Почетен доктор на университета.

Обсъжданията на любовта най-често са трудни, тъй като винаги съществува риск да звучим интелектуално или да се окаже, че не я разбираме. Вероятно именно заради това шумерите са имали седем, а древните гърци осем думи за нея. В сравнение с тях психоанализата се появява късно, но е допринесла много за разбирането на любовта. Фройд например определя способността да обичаш като задължително условие за добро психично здраве и приключване на психоанализата, а Мелани Клайн разкрива как завистта възпрепятства капацитета за зряла любов и сексуалност.

Стивън Грос следва тези традиции и чрез историите на своите пациенти убедително доказва, че да обичаме истински, означава да полагаме постоянни усилия. Той е завършил Университета в Бъркли, а след това Оксфордския университет и днес е сред изявените клиницисти с принос в тази област. Член е на известното със задълбочеността си Британско психоаналитично общество и създадената от Фройд през 1910 г. Международна психоаналитична асоциация, а също така е и представител на школата на обектните отношения. Именно поради това той се отнася към любовта не само като към съвкупност от емоции, а и като форма на свързване, зависещо от способността ни да оставаме във връзка въпреки конфликтите, ограниченията и несъвършенствата на всеки от нас.

Всяка от главите в книгата е посветена на някой от пациентите на Стивън Грос, но още в първата авторът ни запознава със своите собствени забуди и слепи петна по отношение на любовта. В книгата ще открием разкази за редица значими психоаналитици, изиграли роля в професионалното развитие на д-р Грос. От страниците на книгата наднича Фройд, но и веднага след това става дума за Амадео Лиментани, негов психоаналитик, който освен изявен клиницист е и президент на Британското психоаналитично общество, а по-късно и на споменатата вече Международна психоаналитична асоциация. Ще научим за срещите му с Анна Фройд, за супервизора му Харолд Стюарт, който освен това е известен като „единствения истински кокни в Британското дружество“ по негово време. Ще се срещнем и с Мървин Гласър, директора на клиниката „Портман“ в Лондон, която през последните близо сто години е един от световните клинични центрове за лечение на пациенти с тежки криминални прояви като убийства, тежки форми на насилие, педофилия и други сексуални злоупотреби. Именно Гласър е автор на теорията за „ядрения комплекс“, стоящ в основата на страховете, които се активизират, когато обичаме – дилема с начало в ранното детство, така добре описана и илюстрирана от Стивън Грос. Други ментори на автора са добре познатите в България Игнес Содре, Ана-Мария Сандлър и Хана Сегал. Последната също като Амадео Лиментани става президент на Британското дружество и вицепрезидент на Международната психоаналитична асоциация, а в края на живота си преподава в Лондонския университетски колеж – институция, в която и д-р Грос преподава в продължение на 17 години. В книгата ще открием и други интересни личности. Нека споменем например писателката Айрис Мърдок с нейното прозрение „Любовта е изключително трудно достижимото осъзнаване, че нещо друго освен нас самите е реално“ (1997), Филип Рот и неговия роман „Човешкото петно“, както и стихотворението „Любов“ на нобеловия лауреат Чеслав Милош, което напомня, че ние, хората, сме „само едно от многото неща“.

Интересен бе коментарът на председателката на Българската асоциация по психотерапия д-р Ирина Лазарова – при представянето на книгата тя разгледа етимологията на думата усилие, която произлиза от сила, старание и стремеж, но се родее със зор и мъка, а неин антоним са безпомощност и безсилие.

На 14 април 2026 г. се състоя премиерата на книгата

„Усилията на любовта“ разказва истории от един специфичен ъгъл, характерен за психоанализата – през призмата на това как отношенията с родителите се отразяват на начина, по който обичаме. Такъв е случаят на дистанцията между Софи и нейния съпруг, чиито корени д-р Грос открива във факта, че нейните родители губят сестра ѝ скоро след раждането, след което се страхуват да се свържат със Софи, за да не загубят и нея. Друг случай, който буди размисли, е този на Рави, чиято несъзнавана завист му пречи да обича истински. Неспособността да дава любов превръща живота на този инак симпатичен и високо образован университетски преподавател в обречено на мизерия съществуване. Едно от най-важните наблюдения в книгата е колко е трудно да излезем от плена на своето негодувание и екстаза на самодоволната ни праведност. По този повод д-р Грос отбеляза, че в психоанализата, както и в любовта, от нас се иска да видим себе си по начини, които може да не ни харесват. Именно затова е нужно да позволим на реалността да ни обезпокои.

И накрая нека спомена, че „Усилията на любовта“ е написана с много смирение, самоирония и чувство за хумор. Ето пример за това: „Когато започнах работа в клиниката (…) бях на трийсет и седем. Първите ми случаи включваха съпругата на съдия от Върховния съд, която беше откраднала хляб от универсалния магазин „Хародс“; шестнайсетгодишно момче от Хакни, което беше подпалило училището си; склонен към внезапни прояви на жестокост мъж, който работеше като медицинска сестра, и двайсет и девет годишна адвокатка, която сама беше постъпила в клиниката, след като дълго време бе пътувала в метрото с обувки на високи токчета, за да причинява по-голяма болка, когато нарочно настъпва мъжете“.

Книгата е убедително доказателство, че психоанализата може да допринася не само за психичното ни здраве, а и за други аспекти на нашия живот. Прочетете я!

Източници
Грос, С. (2025).
Усилията на любовта, изд. „Колибри“, 2026.
Рот, Ф. (2000). Човешкото петно, изд. „Алтера“, 2009.
Milosz, C. (2003). Love, New and Collected Poems 19312001, Ecco Press.
Murdoch, I. (1997). Existentialists and Mystics: Writings on Philosophy and Literature, Penguin.

Светлозар Василев
27.04.2026

Свързани статии

„Дехуманизацията на изкуството“ и други есета
Изборът

„Дехуманизацията на изкуството“ и други есета

„Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности… И така, аз бих казал, че изкуството, разположено преди – както науката или политиката – много близо до оста на влечение, гръбнак на нашата личност, сега се е отместило към периферията.“ През 2025 г. се навършиха сто години от първата цялостна публикация на „Дехуманизацията на изкуството“ – труд с ключово място в размишленията на испанския философ Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт върху изкуството. По този повод „Колибри“ издаде настоящия сборник в превод на Анна Златкова. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са на преводачката.