„Кратка философия на морето“, Лоранс Дьовилер, издателство „Знаци“, превод от френски Лора Стаматис
Защо морето е синьо, как се създават островите, какво представляват приливите и отливите – от този кратък сборник с есета, уж посветени на морето, наистина могат да се научат и някои непознати факти за моретата и океаните. Но „Кратка философия на морето“ на френската писателка Лоранс Дьовилер е книга, посветена най-вече на хората и на техните взаимоотношения със света.
Дьовилер пише за постоянството на морските фарове, но всъщност говори за хората. Разказва за физиологията на акулите, които трябва да бъдат в непрекъснато движение, за да оцелеят, но прави паралели с хората и необходимостта им да търсят новото и да не спрат да се развиват. Лоранс Дьовилер пише за порива към морето и морските приключения, но и разказва историята на литературния герой на Даниел Дефо Робинзон Крузо и неговия протитип Александър Селкирк – твърдоглав боцман, който е свален от екипажа си на малък остров сред Тихия океан, край бреговете на Чили, където успява да оцелее близо четири години, като разчита само на няколко принадлежности от първа необходимост: мускет, куршуми и барут, огниво с кремък, малко тютюн, брадва нож и чайник. Но френската писателка ни разказва тази история, за да ни попита за най-важното: „Как би изглеждал жизненоважният минимум на корабокрушенец от ХХI век? Лаптоп, микровълнова и абонамент за Нетфликс?“ И разказва, че Александър Селкирк стига дотам, че само за четири години забравя напълно майчиния си език, дори значенията на думите.
Освен университетска преподавателка по философия Лоранс Дьовилер е и авторка на редица научнопопулярни книги като „Житейски уроци от големите философи“, „Философия на доброто и злото“, „Декарт, Лайбниц. Вечните истини“, „Декарт и познанието за Бога“ и др. Тя е специалист по Декарт и епохата на Просвещението, но и умее да превежда философските идеи на популярен език, да ги приближи до читателите, които иначе не биха протегнали ръка към тези книги. Така и тези кратки текстове в „Кратка философия на морето“ са на границата между журналистическото и философското есе. Но независимо дали пише за русалки, флагове, морска болест, умението да се плува, или уточнява каква е разликата между морета и океаните, във фокуса на внимание на Лоранс Дьовилер неизменно са хората. А и не е трудно да открием в текстовете – явно, или под формата на скрити цитати, идеите на Камю или на пътешественика и писател Никола Бувие, на Платон, Ницше или Монтен, на Паскал, Декарт или Бодлер.
Но най-големият плюс на тази книга са неочакваните и изненадващи сравнения. В едно от есетата си Лоранс Дьовилер разказва какво означава „котвата на милосърдието“, обяснява защо обикновено така е била наричана най-голямата котва на кораба, защо именно тази котва се използвала много рядко и само в критични ситуации като последна надежда на моряците, че може да попречи на кораба да се разбие в скалите или да бъде изхвърлен на сушата. В есето ѝ обаче бързо става ясно, че за авторката тази „котва на милосърдието“ е преди всичко метафора. „Всеки от нас има своята котва на милосърдието, способна да успокои терзанията, да осигури почивка, когато духат ветровете. Тя гарантира малко отдих, проявява милосърдие“, пише Дьовилер.
И още: „Да умеем да слагаме край на дадена ситуация, да вдигнем глава и да спрем да упорстваме напразно в дадена връзка, пост, обяснение. Как да успеем? Като намерим своята котва, която пречи да бъдем люшкани от вълните, отнесени от теченията“, уточнява Дьовилер. Така за нея моретата и океаните наистина се оказват територия за философско изследване, една антропоцентрична философия, която обаче не издига човека на пиедестал, а му припомня забравените уроци за равновесието в природата. Философия, която му припомня прости неща – да следва ритъма на морските вълни, да се учи от морето, да се освобождава от страховете, да се лекува, да умее да познава ветровете…
Впрочем издателство „Знаци“ издава „Кратка философия на морето“ след сборника с есета „Кратка философия на птиците“ на френския учен Филип Дюбоа и философката и журналистка Елиз Русо – още една книга, посветена на законите на природата, които е хубаво да познаваме.
