Изложбата „Влошаване на времето“ с куратор Надежда Джакова може да бъде разгледана до 13 април в Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“
Изкуството винаги е било отражение на времето – както в буквален, така и в метафоричен смисъл. В своята нова изложба „Влошаване на времето“ Камен Старчев използва понятието „време“ не само в климатичен аспект, но и като алегория за социални, политически и екзистенциални процеси.
Успях да разгледам „Влошаване на времето“ след откриването на изложбата. Залата бе притихнала, малко преди затварянето на галерията в дъждовната неделя. Мисля, че това е най-подходящият начин за възприемане на работите на Старчев – в тишина и уединение, оставяйки семплостта в цветовете, която подчертава остротата на формите, да говори сама за себе си. Самият автор определя това особено чувство като „стерилност“, а то създава едно особено глухо пространство на почти мистично съществуване на артистичните светове.
Самотата в пространството допринася за по-лесното усещане на градацията на емоция, динамика и хаос във „Влошаване на времето“. С всяка следваща работа напрежението се покачва, тъмнината взима надмощие над светлината и „времето“ става по-непредсказуемо. Донякъде напомня за начина, по който наблюдаваме световните феномени, през екраните, било то малки, или големи, неспособни да се намесим в развитието им.
Но какво е „времето“ тук? Може би една мултидисциплинарна константа, която трудно бихме превели на друг език, така че да запази всичките си значения. Времето е концепция за съществуването на материята, диктувано от явления. Тяхната същност е сложна и с двойно значение – без точни параметри, насоки или инструкции.
„Времето“ е и понятие за света, в който живеем – политически катаклизми, военни конфликти, екологични бедствия. „Влошаване на времето“ не е апокалиптичен разказ, а по-скоро състояние на всекидневна несигурност. Това усещане е търсено в изложбата на всяко едно ниво. Най-новите произведения на Старчев, голямоформатни, почти геометризирани композиции, говорят за несигурността в света, подобно на прогноза за времето. На пръв поглед творбите са семпли, тихи и спокойни, но при по-близо вглеждане откриваме множество детайли, динамика и вътрешна борба. Същевременно Старчев не предлага коментар или наратив, а прави констатация, която не можем да оспорим.
Липсата на конкретика в посланието поставя творбите в ситуация на несигурност и непонятност в своето битие, но и дава достатъчно пространство за размисли на самия зрител. Доколко политически и актуални са заглавията, по какъв начин очертават сюжет, зависи от наблюдателя. Няма как да не се спра на веригата „Нахлуване от изток“ – „Останалата част от страната“ – „Без съществена промяна“, които биха могли да направят семпъл, но много адекватен коментар на днешните обществени търсения. В действителност „Останалата част от страната“ е една от най-тъмните и превзети от хаос творби в изложбата, в която бялото е заместено от тъмнолилаво и бежово. Коя е „останалата“ част от страната? Дали са малките селища, в които има разруха, или е онази „останала“ част от населението, превзето от апатия и непукизъм? Всичко зависи от личната преценка…
Заглавията на Старчев единствено дават насоки към размисъл, а не отговори. Те са достатъчно закачливи, за да провокират въображението ни по начин, който авторът не контролира. Това внушение е напълно в тон с работата на Старчев – семпло, но силно; някак конкретно, но и отворено за интерпретации; лишено от символика, но изпълнено със значение; класическо, но и дигитално. Кирил Василев подчертава връзката между използването на технологии за връщане към внушения, характерни за пейзажите на Каспар Давид Фридрих и Уилям Търнър. Културологът напомня за отношението на романтизма към стихийната природа и всички емоционални асоциации, които тя предизвиква.[1]
В крайна сметка се озовах сама в изложбената зала с особеното чувство за студ, което лъха от работите. Замислих се дали можем да променим „времето“, или всичко е обречено да се случва отново и отново, като повтарящи се сезони, носещи със себе си своя катаклизъм. Зависи ли нещо от нас, или сме жертви на „климатичните условия“? Самият автор сподели, че за него това е цикличност или кръговрат, заключен в пространствено-времевия континуум. Той няма начало и край, а е част от колелото на живота. Старчев ми напомни за изложбата си „Дневна светлина“ от 2018 г., която, макар да не е обвързана с настоящия проект, се превръща в негов контрапункт. Експозицията в „Ракурси“ е антипод на „Влошаване на времето“, като се занимава с топлите усещания, свързани с лъчите. Така оставаме с мисълта, че след влошаването следва светлина, а междувременно, подобно на прогнозата за времето, няма как да спорим с фактите.
„Влошаване на времето“ ни напомня, че сме едновременно свидетели и участници в този неизбежен кръговрат. Всяка епоха има своите бури – социални, политически, личностни – и макар те да изглеждат различни, моделът остава същият. Старчев единствено констатира, а за публиката остава въпроса дали сме способни да разчупим този затворен цикъл.
[1] „Мултиплициране на лошото време“, „Свободно поетическо общество“, разговор между Зорница Гъркова, Кирил Василев, Ани Илков и Камен Старчев по повод изложбата „Влошаване на времето“.
