0
6497

Митовете, преразказани от Стивън Фрай

„Митове“, Стивън Фрай, изд. „Еднорог“, 2019 г., превод от английски Боряна Джанабетска

За всички, които биха искали да си опреснят любимите старогръцки митове, и за онези, които не са слушали внимателно в училище, е новата книга на винаги любопитстващия английски актьор, комик, журналист, писател, поет и драматург Стивън Фрай, който с любов и ентусиазъм разказва древните истории по съвсем жив, съвременен начин, без да изпуска от поглед изначалните истини, заложени в тях. Книгата впоследствие е драматизирана за сцена в три представления, разделени със заглавия „Богове“, „Герои“ и „Хора“, всяко от които с продължителност от два часа и половина. Жив пример за това как медийната телевизионна популярност може да бъде впрегната конструктивно в полза на културата и образованието.

За съжаление на някои читатели, „Митове“ се фокусира единствено върху появата на боговете и техните първи приключения, като изключва по-късните герои, за които според Фрай би била необходима друга една цяла книга (която вече излезе на английски миналата година). Така че тук ги няма Херкулес, Тезей, Персей, Язон, Едип и подробностите около Троянската война. За сметка на това обаче е обърнато особено внимание на всички основни персонажи и сюжети от зората на старогръцката митология. Описано е сътворението на света от самия хаос, съдбата на Кронос и неговото потомство.  

„Теогония“ на Хезиод, „Златното магаре“ на Апулей и „Метарморфози“ на Овидий са крайъгълните камъни, които са използвани за основа на настоящия преразказ. Благодарение на тънкото английско чувство за хумор, присвоено от любимия за Фрай П.Г. Удхаус, историите оживяват с нова енергия. Книгата започва с таблица с всички имена от генеологията на боговете и продължава с разказ за голямата битка с титаните и тяхната последвала съдба, раждането на Зевс и сътворението на човеците – великите играчки на боговете. Със своите красиви описания и динамика „Митове“ е подходящ подарък за всеки юноша, запленен от приключенията на Пърси Джаксън, готов да разшири познанията си за „истинските“ истории с познатите богове.

Книгата е композирана в няколко раздела, в които историите са групирани според характера на случките – да речем, тези за метарморфози, взето от Овидий (тук са Калисто, Ганимед, непроменящият се Ендимион, както и популярната история за Афродита и Адонис), за наказани от боговете (тук са страдалците Сизиф, Тантал, Марсий, Арахна), както и много други, свързани със сложните отношения бог–човек – Фаетон например, който се опитва да кара колесницата на Аполон, и Кадъм с неговата армия, израснала от заровени в земята змийски зъби. Благодарение на езиковото дарование на автора някои от въпросните истории заемат голямо количество страници, което ги прави по-осезаеми и живи – като истории, които човек би слушал в захлас покрай топлината на огъня.

Забавна и лека за четене, „Митове“ със сигурност е насочена към широката публика и по-конкретно към всички млади хора, привикнали през изминалото десетилетие да разпознават архетипите в комиксовите герои от комерсиалното кино. Идеята на Фрай е да напомни за лоното на тези истории, за тяхната красота и очарованието им, които говорят сами за себе си и на първи прочит нямат нужда да бъдат отежнявани с академични бележки и препратки. Без да ги анализира, той разказва историите такива, каквито са, уповавайки се на тяхната художествена сила. Разкрасени с някои негови описания – какви са луната и огрените от нея поля, скалистите хълмове и пещерата, в която Кронос поглъща децата си, преданията получават възможност за нов живот в свързано повествование. Един добронамерен опит сюжетите да бъдат предадени на следващото поколение.

В послеслова си Фрай изяснява още повече мотивите за подхода си и го разграничава до някаква степен от еталоните, появили се през изминалия век. Близка на сърцето му, както споделя самият той, е книгата на Едит Хамилтън от 1942 г. Mythology: Timeless Tales of Gods and Heroes. За разлика от нея обаче, Фрай не подминава епизодите с еротика и насилие, подобно на високо литературния и митографски труд на Робърт Грейвс, който пък от своя страна търси обвързване и пристрастие към култовете на „бялата богиня“. Академичната, психологическа и сравнителна ориентация на трудовете на Джеймс Фрейзър и Джоузеф Кембъл също е отбелязана, както и някои съвременни източници, като сайта www.theoi.com който авторът горещо препоръчва.

Тъй като Фрай е познат в публичното пространство като атеист и привърженик на рационалистичния светоглед, любопитно е да се отбележи, че в книгата отсъства каквото и да е високомерно или присмехулно отношение към вярванията на човека от Античността. Дори напротив, с неподправено възхищение са изпълнени страниците на „Митове“. Единствените рацио вмъквания, които авторът си позволява, са някои бележки, свързани с науката и природните стихии, които по никакъв начин не се опитват да подкопават достоверността на измислицата. Избегнат е и капанът, че гърците са някакъв изключителен народ, богопомазан и избран да обясни на света подяръка на нещата.

За по-сериозния читател основният въпрос тук, разбира се, остава: Какво отличава тази книга от всички останали и имаме ли нужда от още един преразказ на митовете? Всеки сам, според увереността на общите си познания в областта, може да отговори, след като вече е бил запознат какво е и какво не е въпросната книга. Един толкова ентусиазиран и добронамерен опит трудно може да бъде осъден на сериозни прегрешения, а нищо чудно дори да се превърне и в първата крачка на мнозина към безбрежното море от идеи и символи на старогръцката митология. А щом любовта към темата и ерудицията от страна на автора са налице, остава само любопитството на читателя, за да бъде чута песента на боговете.